Марсов венец. Децата на Уран – Станчо Пенчев

Откъс

 

За книгата


„Марсов венец“ и „Децата на Уран“ съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 г., а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така нар. промени, настъпили у нас след 1989 г. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в тъканта на историята. Сред героите ще видим палитра от премиери, министри, царе, новобогаташи, наши и чужди агенти.

Христо Трендафилов

 

Романът възкресява имена и истини от недалечното минало, време на преразпределение на някогашната общодържавна собственост и съпътстващите го промени в морала и начина на живот на основни маси от хора, когато новите престрелки и убийства на известни фигури от близкото минало и техните подчинени бяха почти всекидневие. С умели диалози и ярки характеристики на героите, с трескавото им движение в атмосфера на постоянен съспенс, историята напомня екшън с обрати от истините, възходите и жалките пропадания на държавната власт, засягащи живота и на обикновените българи.

Палми Ранчев

 

…в системата съществуваше равновесие. Вярно, понякога избухваха схватки между силовите групировки, но те се състояха от млади, здрави момчета с мозъци на павиани, замаяни от парите и дрогата, които трудно можеш да удържиш, но които и не смееха да нарушат и оспорят висшата воля на началниците си. Мнозина загинаха, а малцината оцелели напуснаха страната. Когато се наложеше, генералите водеха преговори и изпълняваха ролята на мешере между скаралите се, разпределяха порциони и проценти от печалба. Често ситуацията излизаше от контрол, защото парите са лош съветник, но после, дори след поръчкови убийства, нещата се наместваха като пулове в кутия за табла, защото всеки знаеше, че не може да играе извън определени граници.

 

Проектът се финансира от Общински фонд „Култура“
след участие в конкурс

Герб на град Шумен

За автора


Станчо ПенчевСтанчо Пенчев (р. Шумен, 1962) завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи във вестници, няколко национални телевизии, Военна киностудия. Автор е на сценарии и режисьор на документални филми. Бил е организатор и директор продукция в документалното кино.

Автор е на 13 книги с разкази, фрагменти, приказки и на четири романа. Печели национална награда за разказ. Двете му научно-популярни книги „Голяма книга на българските владетели“ – 43 седмици в топ 10 по продажби на „Хеликон“ и 3 поредни години (2014, 2015 и 2016) в годишната класация на „Хеликон”, както и в 10-годишната класация, и „Голяма книга на великите личности на България“ – 13 седмици в топ 10 на „Хеликон“ се радват на голям успех сред читателската аудитория. Негови творби са публикувани в изданията „Съвременник“, „Пламък“, „Стандарт“, „Сега“, „Монитор“, „Демокрация“. Превеждан е на немски, френски, английски, чешки и унгарски език.

Последните му книги „Триада” (2013) – разкази и притчи, и „Късна жена” (2014) роман са номинирани в две последователни години за годишната награда на Портал „Култура“ и фондация „Комунитас“. През 2020 г. е номиниран за националната литературна награда „Йордан Йовков“. Член на българския ПЕН център.

Белите дървета на моите сънища – Добрин Добревски

Белите дървета на моите сънища, от Добрин Добревски

Откъс

 

За книгата


Поезията на Добрин Добревски е изповедна, но и картинна. Нейната асоциативност е многопосочна, тя носи загадъчност и тъжна красота. Времето, в което разглежда самотата, тече бавно като във филм на Тарковски.

Стихотворенията спират вниманието ни върху човешката тревожност, върху бягството от една действителност към друга, върху ранимостта на човешката душа. Чуваме поетичен глас, който се вслушва в паметта и показва как може да се придава неочаквано друг живот на важните моменти – онези, които ни променят.

За автора


Добрин Добревски е роден през 1947 г. Завършва Художествената академия, специалност Скулптура. Участвал е в национални художествени изложби и международни симпозиуми по скулптура в камък и дърво. През 1993 г. в анонимен конкурс за поезия на името на Георги Марков печели първа награда. Не се включва в поетичната общност и не търси изяви и известност.

Китула – Есад Бабачич

Китула, от Есад Бабачич

Откъс

 

За книгата


В „Китула“, десетата поред стихосбирка на Есад Бабачич, авторът разкрива празните идеали, лъжливите илюзии и смятаната за табу интимност на обществото. Чрез автентичния ритъм на делничната реч и пънкарските рифове той формулира истини, заради които поетиката му често е изтласкана встрани от културния мейнстрим. „Китула“ е книга за приятелството на цяло едно поколение, което никога не е било готово да се откаже от идеала за свобода, своеобразен негов символ и паметник. Въпреки меланхолията поради разпадналите се идеали и ценности обаче поетът ни кани да отплаваме с него, както каторжници – от златния кораб, защото единственият възможен избор е свободата.

 

Книгата излиза с финансовата подкрепа на
Обществената агенция за книгата на Република Словения –
JAK RS
и Фондация Трубар

За автора


Есад БабачичЕсад Бабачич (1965, Любляна) е словенски поет, писател, журналист. Пише и публикува поезия още от 17-годишен, отначало текстове за известната словенска пънк група Via Ofenziva, чийто вокал е самият той. Via Ofenziva е една от важните ъндърграунд групи, появили се в тогавашна социалистическа Югославия, като реакция и отговор на социалноикономическите условия, в които живеят хората. През 2021 г. Бабачич публикува първата антология на словенския пънк „Сменете ми главата“, в която помества песни, писани между 1977 и 1984 г.

От 1986 г. до днес издава 13 стихосбирки, за които получава словенски и международни награди. Поезията му е публикувана в реномирани национални и чужди литературни списания, преведена е на различни езици. Пише и проза: есета, кратки разкази, биография на словенския боксьор Деян Завец, книга за словенския хокей… Известен е във филмовите среди като актьор, сценарист и режисьор.

Голямата любов на Бабачич е баскетболът. По негова инициатива през 2005 г. е проведена спортно-хуманитарната акция „Вярвай в своя кош“ за запазване и ремонтиране на баскетболните игрища в Словения.

Дневник на чумата – Гонсало М. Тавареш

Откъс

 

За книгата


„Дневник на чумата“, писан от март до юни 2020 г., е панорамна картина на света по време на пандемията, видяна през проницателния критичен поглед на писател философ, който отива по-далеч от близкия хоризонт, вниква по-надълбоко в събитията и фактите, долавя процеси и тенденции отвъд непосредствено зримото и очертава етическите, социални, политически и културни контури на днешното общество, станали по-отчетливи при разлома на „този ХХI век, разцепен надве от един вирус“.

 

Издава се с подкрепата на Главна дирекция
на книгата, архивите и библиотеките и на
„Камойш – Институт за сътрудничество и език“,
Португалия

Funded by the Direção-Geral do Livro,
dos Arquivos e das Bibliotecas (DGLAB) and the
Cam
ões – Instituto da Cooperação e da Língua I.P.,
Portugal

За автора


Гонсало М. ТаварешГонсало М. Тавареш (1970), философ по образование и преподавател по теория на науката в Лисабонския университет, е един от най-талантливите и оригинални съвременни португалски писатели. Негови произведения са преведени на повече от 30 езика и се представят в различни страни с театрални постановки, радиопиеси, късометражни филми, архитектурни проекти, научни изследвания. Носител е на множество национални, чуждестранни и международни награди. Името му често се споменава като бъдещия Нобелов лауреат за Португалия след Жозе Сарамаго. Самият Сарамаго казва на шега: „толкова млад човек няма право да пише тъй добре; иде ти да го напляскаш!“. Богатото му творчество обхваща романи, разкази, пиеси, поезия, есеистика. У нас са преведени „Пътуване до Индия“ (Колибри, 2016), „Кварталът“ (Ерго, 2020) и „Матео остана без работа“ (Ерго), 2021).

Утробата на светлината – Бранимир Събев

Откъс

 

За книгата


Държите в ръцете си седмата ми книга „Утробата на светлината“. Сякаш миналата година седнах за пръв път да пиша, а не през март 2001-ва, когато създадох първата си творба – разказа „Моторът на Смъртта“. Сякаш бе преди броени месеци, когато ме публикуваха за пръв път на хартия – това беше разказът ми „Докъде водят мечтите“ в сп. „Тера Фантастика“, бр. 1/2004. А сякаш едва ли не преди няколко седмици излезе първата ми книга – сборникът „Хоро от Гарвани“, юли 2008-а. Времето не чака никого и върви само в една посока: маршът му е бавен, ала неумолим, и малко по малко отнема всичко от нас. Остава ни само краткото време, което прекарваме тук да правим това, което обичаме, и да се опитаме да оставим нещо след себе си.

Бранимир Събев

 

В този сборник разкази ще можете да прочетете за:

  • Детска учителка с нездрава обсесия по Древен Египет;
  • Млад испански благородник, тръгнал в търсене на Абсолютното Зло;
  • Бивш морски пехотинец, който иска да помогне на другаря си по чашка;
  • Трима наемници от Ориента, изпратени на важна мисия от самия султан;
  • Няколко смели бойци, които трябва да защитят малко градче от чудовищна напаст;
  • Страховит мъж, изискващ болезнена дан от любовниците си;
  • Група ловци, които попадат на неочакван дивеч;
  • Две истории, вдъхновени от творчеството на Бащата на Ужаса – Хауърд Филипс Лъвкрафт;
  • И още две за котки, които са… повече от специални;
  • Едно странно завръщане на воин в родния му край, където ще се изправи срещу необичаен противник, узурпирал дома му;
  • И накрая, сред грохот и дим от изгорели газове, неколцина роднини поделят кърваво автомобилно наследство на фона на нестихващ рок.

Съдържание:

  • Тя е вкъщи
  • Завръщане в Кауен
  • Нечестивата Троица
  • Разходка по морския бряг
  • Няма такъв дивеч
  • Бланко
  • Къде си…
  • Цар Гарван
  • Пръстен с изумруд
  • Този, който обича
  • Нероден
  • Аш
  • Пробуждане
  • Утробата на светлината
  • Послеслов

За автора


Бранимир СъбевБранимир Събев е роден на 16 септември в годината, когато България навършва 1300 години като държава. Завършва магистратура „Финанси“ в родния Свищов, след което и втора магистратура „Журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор на пет сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика, както и на един роман – военната екшън фантастика „Сърца от стомана“. Негови творби са публикувани в различни вестници, списания, антологии, алманаси, сайтове и др., участвал в седем реалити романа по радио „София“ и радио „Христо Ботев“. Лауреат на 25 литературни отличия, основател и председател на клуба на авторите на хорър „LAZARUS“. Дълго време списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, участвал в съставянето на няколко фентъзи и хорър антологии. „Утробата на светлината“ е седмата му поред книга.

Снимка: Сибин Майналовски

Като днес, като винаги – Светла Радкова

Като днес, като винаги, стихосбирка от Светла Радкова

Откъс

 

За книгата


Поезия, изградена от естествени материали. Отглеждане на смисъл без изкуствено наторяване. Запазване на чувството без консерванти. Ефирен полъх на думи над минало и настояще. Вселена за завръщане.

Петър Чухов

 

Новата книга със стихове на Светла Радкова е едно оригинално продължение на поетическото ѝ присъствие, белязано от специфичен собствен почерк и изострена чувствителност към случващото се сега и тук, но предопределено или повтарящо се в безграничната необятност на времето. Ето защо тя е озаглавила всеки свой лирически текст с латинското и с българското съответствие, за да успореди както различните епохи, така и настоящия момент с вечността. Сякаш археологически отломки от латински надписи са поставени във всекидневния порой на бързотечната реалност, в която авторката търси спасителните опорни точки от извора на библейската мъдрост до превъзмогването на злободневните проблеми на съвременника.

Димитър Христов

За автора


Светла РадковаСветла Радкова е родена и живее в Кюстендил. Завършила е Икономически факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Работи във финансова институция.

Има публикации в литературните сайтове  „ Кръстопът“, „Литературен свят“, „Асоциална поезия“ и др., награди от национални и международни поетични конкурси.

Нейни стихове са включени в литературни антологии и издания и са преведени на сръбски, италиански и македонски език.

Автор на поетичните книги „Неща за обичане“ (2015) и „Е.“ (2017).

Тринайсетте дни на полицейския детектив Марцел Фабиан – Роберт Хас

Откъс

 

За книгата


Романът „Тринайсетте дни на полицейския детектив Марцел Фабиан“ излиза за пръв път през 2017 г. и веднага става най-популярното произведение на автора (второ издание 2018 г.). Интересната криминална история се разиграва във време и място, които дават възможност да се разкрие пред читателите един изключително интересен свят: Войводина на прага на ХХ век с нейното пъстро многонационално население; съжителството и сблъсъка на постиженията на ХХ век с предразсъдъците и суеверията. Авторът описва този вълнуващ свят с изключителен финес и чувство за хумор, въвличайки ни в ежедневието на отдалечената и все пак близка епоха.

В романа се преплитат фикция и действителност. Криминалната история е измислена, но много от героите са действителни личности, живели и работили, респективно творили във Войводина. Детективът Марцел Фабиан се различава от обичайния образ на детектив – той е млад, амбициозен, влюбен в съпругата си, същевременно голям поклонник на техническите нововъведения, които използва в работата си (напр. дактилоскопията, новост за времето си). Симпатичен герой, който дори умее да греши.

Всяка глава на романа описва един ден от живота на детектива. Освен работата му Хас създава истинска панорама на живота в краевековието между ХIХ и ХХ век, разкривайки интересни черти от обществения живот. Така романът неусетно разбулва живота в южните покрайнини на Австро-Унгарската монархия, където съжителстват общностите на унгарци, сърби, немци – с тяхното ежедневие, неизбежните напрежения и естествените стремления на всяка една от тях.

За автора


Роберт ХасРоберт Хас (1964Доросло) е унгарски писател от Войводина. През 1991 г. по време на войната в Югославия емигрира в Унгария, оттогава живее в Сегед. Автор е на повече от 10 книги с проза – романи и разкази, сред които особено място заема поредицата за полицейския детектив Марцел Фабиан, от нея досега са излезли два романа, но се очаква и тяхото продължение.

Творчеството на Роберт Хас получава признание и чрез литературните награди, които получава, сред тях са „Шандор Мараи“ (2012), „Атила Йожеф“ (2019). Творбите му са превеждани на немски, италиански, френски.

Минало несвършено – Пенчо Пенчев (е-книга)

Минало несвършено, от Пенчо Пенчев

Откъс


 

За книгата


Сборникът от исторически есета предлага на просветената публика кратки разрези на отделни аспекти от българското минало, които не са натоварени с тежък академичен научен апарат, но това не означава, че поднесените факти и анализи са неверни или скалъпени. Напротив, те са плод на дълго и упорито издирване чрез най-разнообразни първични източници, както и на осмисляне на тенденции и процеси, които протичат под повърхността на уж добре известни и проучени периоди. Основната цел на автора не е да пише история заради самата история, т.е. да се ограничи в сухо, системно, скучновато и подробно изложение на цифри и дати по предварително определена тема. Есетата разкриват отделни аспекти от миналото, които помагат за разбиране на настоящето. Тематиката им е разнообразна, като се търси не просто преповтаряне на добре известни официозни истини, а разкриване на човешкото лице на историята.

Електронни формати


EPUB | AZW3

 

За автора


Пенчо Д. ПенчевПенчо Д. Пенчев е професор по икономика и доктор на историческите науки. Преподава Стопанска история, История на икономическите теории и Сравнителна политическа икономия в Университета за национално и световно стопанство. Автор е на няколко книги, сред които „Как се наливаха основите. Към ранната история на българската корупция (1879-1912 г.)“. Публикувал е десетки студии и статии в авторитетни български и международни списания. Член е на Европейското дружество за история на икономическата мисъл и на Центъра за стопанско-исторически изследвания.

Цяло тяло – Цвета Делчева

Откъс

 

За книгата

Всеки от нас е и този, който би могъл да бъде.

Симулация на спомен, минало в настоящето, време във времето, филм. Убедителен, защото беше възможно най-достоверен по скалата на вероятността. Онова, което би могъл да бъде животът ѝ, започваше да се материализира и проявява в пълния му смисъл.

Човек може да бъде убит два пъти, ако бъде убита и паметта за него. Хора от различни поколения, социални слоеве и професии се опитват да разкрият истината за една смърт, но и да се спасят от терзанията на вината. Техните свидетелства, изградени през темите за тялото и киното, обясняват много повече тях самите и възлагат разследването на читателя. „Цяло тяло“ е съвременен криминално-психологически роман, в който се разискват 16 версии за едно произшествие/нещастен случай/престъпление, от които всяка една може да бъде колкото вероятната, толкова и невероятна…

За автора

Цвета ДелчеваЦвета Делчева е юрист по образование и автор на шест книги с поезия – „Отвъд предела“ (Пан, 1992), „Изрядна нощ“ (Свободно поетическо общество, 1995), „Слънцето си е на мястото“ (Аквариум Средиземноморие, 2000), „За градовете и нещата“ (Стигмати, 2004), „Краят на лятото, вечността“ (Стигмати, 2006) и „Отворени възможности“ (Ерго, 2019), като последните три са преведени съответно на френски, немски и испански език и са издадени във Франция (2006), Австрия (2012) и Чили (2022), както и на два романа – „Реконструкция“ (Сиела, 2010), с второ преработено издание в електронно изд. Литернет (2016), и „Скъпи непознати“ (Ерго, 2015).

Има отличия от литературни конкурси за поезия и номинации за наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза за „За градовете и нещата“ и за „Реконструкция“, както и номинация за Годишната награда на портал „Култура“ за „Скъпи непознати“. Последната ѝ книга с поезия „Отворени възможности“ е отличена със специалната награда на името на Иван Николов – 2019 г. и с голямата награда на името на Христо Фотев – 2020 г.

Плюм – Анри Мишò

Плюм, от Анри Мишò

Откъс

 

За книгата

Сборникът „Плюм“, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо – отказът от всекидневната реалност, – съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20-те години на миналия век, както и известен натуралистичен „маниеризъм“ с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения.

Основна част от този сборник, „Някой си Плюм“ – може би най-известната творба на Мишо, публикувана в първоначален вариант през 1930 г., – представя неправдоподобните, сюрреалистични приключения на един безволев и почти безплътен персонаж (името му буквално значи „перо“), който живее в неразбираем свят и се оставя да бъде носен от потока на независещи от него събития.

За корицата са използвани фрагменти от рисунка на Анри Мишо.

Книгата излиза с подкрепата на Федерация Валония-Брюксел

Publié avec le soutien de la Fédération Wallonie-Bruxelles

За автора

Анри МишòАнри Мишò (Намюр, 1899 – Париж, 1984) е френски поет, белетрист и художник от белгийски произход, намерил изява встрани от течението на сюрреализма. След като завършва йезуитския колеж „Сен Мишел“ в Брюксел, се насочва към медицината, но бързо я изоставя и се записва като юнга. През 1920/21 г. пътува с кораб по море. По същото време открива творчеството на Лотреамон и това откритие му дава първоначален творчески тласък. Следват поредица от кратки произведения, в които проличава вече множествеността на характерните за него стилове. От 1922 г. сътрудничи на белгийското авангардно списание „Зеленият диск“, а през 1923 г. ръководи специален негов брой, посветен на Зигмунд Фройд. След този период се установява в Париж. През 1929 г. посещава Еквадор и описва това пътешествие в книга със същото заглавие („Еквадор“, 1929). През 1930/31 г. пътува до Индия, Китай и Япония, в резултат на което се появява пътеписът му „Един варварин в Азия“ (1933). Следва пътуване до Уругвай и Буенос Айрес през 1936 г. за конгреса на Международния ПЕН клуб. Освен пътни бележки, обрисуващи реални преживявания, Мишо е автор и на пътеписи от въображаеми пътувания, най-известният от които е „Другаде“ (1948), на разкази в резултат на приемането на опиати, като мескалин („Жалко чудо“, 1956), канабис („Познание чрез бездните“, 1961) и ЛСД. Покрай опиатите Мишо преоткрива някогашното си увлечение по медицината и неколкократно присъства на представяния на пациенти в психиатрични клиники в няколко страни.

Интересът му към живописта и графичните изкуства, успоредно с писането, започва да се развива още от 1925 г., предимно в областта на акварела и графиката. Първата му изложба датира от 1937 г. Има подчертан интерес и към калиграфията. Сам илюстрира и редица свои произведения.