Междинно кацане – Матей Хоржава

Откъс


 

За книгата


Място на действието на книгата с кратки разкази „Междинно кацане“ са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси. Авторът се лута из неговите улички, из затънтени селца и курортни места в Грузия, сред горите на родния Тршемшин, търсейки своята човешка и родова идентичност. Нова чужбина, ново нагаждане към живота, нови срещи; нов непонятен език и ново завръщане към корените. И нарастваща умора от сивотата и хаоса на големия град, която Матей Хоржава се опитва да заглуши с бягства към черноморския бряг, в Кавказ, Моравия, Чехия, в своето носталгично детство… Житейските съдби на персонажите, често сурови и горчиви, се преплитат със съдбата на разказвача и са пресъздадени с поетична образност, в ритмична проза.

Да плуваш само и единствено напред. Срещу вълните. Въпреки силното течение (водата в Черно море се върти в посока обратна на часовниковата стрелка). Въпреки течението, което упорито се опитва да ме напъди обратно в Батумския залив. Дори сега да успее, пак ще скоча в нощните вълни и ще плувам на запад. Без един-единствен миг почивка и покой. Макар и слаб като муха. Отново и отново. Този път няма да се предам. Тази нощ вече не. Тази нощ ще доплувам отвъд границата, където всичко ще се преобърне. До самия център на това мъртво, сероводородно, коварно море. В черната дупка, около която се върти това течение. Там, където за миг дори самите вълни не знаят към кой бряг да поемат. В този миг на изненадващо спокойствие ще погледна нагоре към безусловно ясното небе и ‒ по навигацията на добрите звезди ‒ ще разбия този омагьосан кръг: в единствената възможна посока…

 

Изданието се публикува с финансовата подкрепа
на Министерството на културата на Чешката република

 

За автора


Матей ХоржаваМатей Хоржава (1980) е чешки писател, който пише под псевдоним. Прозаичният му дебют „Ракия“ (2014, бълг. издание „Ерго“, 2016) е отличен с литературните награди „Магнезия Литера“ и „Чешка книга“. Учи в Бърно, учителства в чешките села в Банат, а от 2013 г. живее и преподава като лектор по чешки в Тбилиси, Грузия. Настоящата фикционална книга с разкази отразява преживяванията му в прозаично-екзотичната грузинска действителност.

Различната българска литература – антология (е-книга)

Откъс

 

За книгата


Добре дошли в света на „Различната българска литература“, посветена на Петя Дубарова (1962-1979). Можете да изтеглите безплатно сборника с ученически есета и доклади, повечето от които са представени на седмото и осмото издание на Националния форум на УчИ-БАН. На фокус са: Петя Дубарова, Георги Марков, Павел Вежинов, както и Рик Риърдън, Чарли Чаплин и американският филм „Чудо“.

Български фантаст оформи книгата ни електронно – Петър Тушков; преводач от унгарския я издаде – Мартин Христов; преподавател по американска и английска литература и преводач от румънски ни консултира за текстовете – доц. д-р Христо Боев; рецензентите ни са от Института по литература на БАН. Не искам да кажа, че аз като преподавател по литература и български писател, ръководя всичко, това не е уместно предвид експертизата на „отбора“ (ми). По-скоро разчитам едновременно на целостта/разпада на „големия разказ“ (почти по Ж.-Ф. Лиотар) и добросъвестно давам думата на всички, като в истинска демокрация, където плурализмът и свободата са водещи.

Така е в хуманитаристиката.

Авторите и художниците са от ЕГ „Гео Милев“ – Добрич.

Дияна Боева

Участници


Авторите: Иван Друмев, Симона Колева, Мария Боева, Гергана Василева, Йоанна Ненкова, Адриана Иванова, Яна Костадинова, Дияна Боева.

На фокус: Петя Дубарова, Георги Марков, Павел Вежинов, Рик Риърдън.

Художниците: Ивета Стоянова, Ивона Иванова, Мария Неделчева, Християна Петрова, Калина Забунова, Йоана Атанасова, Елиф Гюлер, Никол Димитрова – с ръководител Рени Игнатова.

Разговор в две части с Димитър Кенаров, Димитър Бочев и Любен Марков.

В края на книгата ще откриете четири галерии с богат снимков и изобразителен материал: Арт, Литературно четене 2021, Литературно четене 2022, Грамоти.

Съдържание


Предговор: Различната българска литература

Чудото да сме заедно

Граматика на фантазията в поезията на Петя Дубарова

„Задочни репортажи за България“ от Георги Марков: чувство за непоносимост към колективния фалш

Творчеството на Георги Марков: от соцреализма до „Репортажите“

Митология и контекст в повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов и романите на Рик Риърдън

Конспектът по литература в гимназиална степен: между идеологията, провокацията и скандала

Електронни формати


EPUB | AZW3 | PDF

Сизиф дали е бил щастлив? – Поли Муканова

Сизиф дали е бил щастлив, фрагменти от Поли Муканова

Откъс

 

За книгата

Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни „Фрагменти“ Далчев казва, че „есето е смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът – само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена“. Но при самия Далчев, в неговите фрагменти, поезията съвсем не е изгубена. Също и фрагментите на Поли Муканова, събрани в книгата „Сизиф дали е бил щастлив?“, са обединени от нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни – от чиста кратка поезия като „Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на балкона“ или „Паркова алея, с която се надбягват – медитация на тревен килим. Дишане с щурците“ до абстрактно-философски афоризми като „Догматизмът е опиум за невярващите“ или „Най-краткото определение за цялост: фрагмент“, а също така и „записки“, или поетически проблясъци, от срещи с различни места и хора, от Охрид до Вашингтон, от големите мъртви до живите приятели.

„С тези фрагменти съм подпрял развалините си“ – гласи един от последните редове в знаменитата, сложна и енигматична поема на Т. С. Елиът „Пустата земя“. Книгата на живота ни се състои от фрагменти. Но поетическият глас може да ги съхрани и превърне в едно естетическо цяло.

Владимир Левчев


Изданието е осъществено с подкрепата на
Министерството на културата


Поли МукановаПоли Муканова е родена в София. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистратура по творческо писане с проекта „Самоличност: фрагменти (2000–2005)“. Защитава докторска дисертация на тема „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ във Философския факултет на Софийския университет.

Пише поезия и кратка проза. Дебютира със стихосбирката „Мигове в кибритена кутийка“ (2009), а през 2012 г. излиза нейната прозаична книга „Амоr fati: фрагменти“. Поезията ѝ е превеждана на английски, немски, испански, италиански, албански, румънски, хърватски и македонски език. Участвала е в национални и международни поетични фестивали. Редактор е на рубриката за поезия в сайта „Сборище на трубадури“ от 2010 г. до момента.

Има публикации в Liternet, Litclub, e-Lit, Tetradkata.com, „Свободата“, „Свободно поетическо общество“, „Литературен вестник“, „Словото днес“, „Книжевно житие“ (Скопие) – 2008, 2014, 2019, 2021, „Поетска нок во Велестово“ (2013, 2014, 2015, 2018, 2019, 2020), „Филологически форум“, „Открита литература“, Public Republic на немски език, сборника Facecontrol (2005), алманаха „Ах, Мария“ (2009) и „Културна палитра“ (2012, 2014), сборника „Стъпки – поезия на учени и докторанти“ (2011, 2013, 2014, 2015, 2018, 2019), сп. „Море“, „Но поезия“, антологията Кenga e Detit (2010) на албански език, CRONICA на румънски, Carmina Balcanica и DIOGEN на английски език и др. Носителка на втора награда от Международния конкурс за поезия „Лирични гласове“ (2014). През 2015 г. ръкописът ѝ „Мидите имат две страни“ печели националния конкурс „Помощ за книгата“ към Министерството на културата.

В неин превод от македонски език излиза романът „Годишни времена“ на Юлияна Величковска (Ерго, 2017).

Преподавател по история на книгата и теория на четенето в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София.

От Поли Муканова:

  • Мигове в кибритена кутийка. София: Алтера, 2009. 82 с. ISBN 978-954-9757-31-6
  • Мигови во кибритна кутија. Препев Зоран Jакимоски. Охрид: Нац. и унив. библиотека „Григор Прличев“, 2009. 47 с. ISBN 978-9989-911-32-3
  • Amor fati: фрагменти. Кюстендил: Зора, 2012. 52 с. ISBN 978-954-9971-61-3
  • Мидите имат две страни. София: ИК „Огледало“, 2015. 54 с. ISBN 978-619-7261-03-5
  • Школките имаат два дела. Препев и поговор Зоран Jакимоски. Скопиje: ПНВ публикации, 2016. 56 с. ISBN 978-608-4641-42-1
  • История и теория на четенето. София: Акад. изд. „За буквите – О писменехь“, 2018. 203 с. ISBN 978-619-185-345-6
  • Сизиф дали е бил щастлив?: кратка проза. София: Ерго, 2022. 100 с. ISBN 978-619-259-026-0

Магистрала номер две – Даниел Калабрезе

Магистрала номер две, двуезична стихосбирка от Даниел Калабрезе

Откъс

 

За книгата

Двуезично издание!

С „Магистрала номер две“ Даниел Калабрезе се утвърждава като един от най-завършените и изключителни поетични творци на нашето време. Неговият сдържан и прецизен изказ е красив, без никога да се поддава на суетата; напомня на течението на безбрежно широко речно устие, чиито води изглеждат неподвижни, но са в състояние да пометат всичко, което се опита да ги спре. Заедно с някои други върхови поетични постижения тази стихосбирка е свидетелство за силата и оригиналността на съвременната латиноамериканска поезия, за нейната впечатляваща способност за обновление, както и за болезнената ѝ, внушителна магистралност.

„Чисти, ранени и често майсторски, разгърнати в един от най-забележителните цикли в съвременната поезия, стихотворенията от „Магистрала номер две“ на Даниел Калабрезе са истински триумф на поезията, разбирана като изкуство не на думите, а на онова, което думите никога не са били в състояние да ни кажат.

Тази стихосбирка чертае маршрут, който е едновременно географски и мисловен, биографичен и метафизичен, и който в крайна сметка се възвишава като всеобхватна метафора за живота, за пътуването, а оттам и за изгубването.

Вдъхновението за нея идва от един конкретен пейзаж, затова е проникната от странна религиозност, от носталгия по някакво несъществуващо място, по едно време, към което човек никога няма да се върне, така както никога не влиза два пъти в една и съща река. Тази радикална невъзможност се таи в общото начало на утопията, мечтата и злощастието.“

Раул Зурита


Даниел КалабрезеДаниел Калабрезе (1962) е аржентински поет, роден в град Долорес, провинция Буенос Айрес. Понастоящем живее в Сантяго де Чиле. Първата му книга „Странстващото лице“ е отличена с наградата Alfonsina Storni. Следват „Бъдеща пепел“, „Писание върху тухла“, „Еднодневни пътешествия“ и „Ръждиварий“. Последната печели една от наградите на Националния фонд за изкуства на Аржентина. Стихосбирката му „Магистрала номер две“ е удостоена с премията Revista de Libros [Списание за книги] в Чили и е публикувана в Испания с пролог от Раул Зурита в престижната колекция „Поетичен визьор“. Италианската версия е номинирана за Premio Camaiore Internazionale сред петте най-добри чуждестранни творби. Най-новата книга на Даниел Калабрезе е Compás de espera [Празни тактове] (Кордоба, 2022). Антологии с негови стихотворения са публикувани в няколко испаноговорящи страни. Творчеството му е частично преведено на английски, италиански, френски, китайски, японски, португалски и български език. Даниел Калабрезе е основател и директор на „Аереа“ – испаноамериканско списание за поезия.

Този великолепен живот – Ойя Байдар

Този великолепен живот, роман от Ойя Байдар

Откъс

 

За книгата

Какво ли се крие зад блясъка на великолепния живот? Какви ли непризнати падения са маскирани под усмивките на лъчезарните лица? Накъде повлича човек сблъсъкът му с истината кой всъщност е той? На тези въпроси търсят отговор героите в „Този великолепен живот“. Оперна примадона, завладяла световните сцени с невероятния си глас, истинска Дива… Учител по музика, страстен колекционер на снимки, изрезки от вестници, записи… Млада жена, която тръгва по следите на своята майка… И една потулвана десетки години тайна, изплувала от куп захвърлени на битпазара стари снимки… Мъгляв, мрачен отрязък не само от живота на Дива, а и от близката история на Турция. За този си роман авторката споделя, че е най-доброто ѝ творение с оглед на писателската техника, а в друго интервю признава: „…писах го с такъв трепет, както първата си книга“. Без да е биографична, книгата е основана върху реалното запознанство на писателката с Колекционера, който я боготвори. А чрез образите на майката и дъщерята тя ни повежда в дебрите на човешката душа, из които се лутаме със затаен дъх, докато се изправим накрая сами пред въпроса: „Ами аз? Познавам ли се – кой съм, откъде съм дошъл на този свят, какъв съм?“

Твоята земя, Джанса: точка върху картата, с географска ширина, географска дължина… Климат? Търся го… Пред очите ми се появява същинска игрословица: „Кратко лято – зной и суша, дълга зима – мраз, фъртуна”. Ако я разглеждаш като турист – планини, канари, пасища, води… Сега, на това място, обградено от планините, аз те слушам, загледана в снежните върхове… Повеждаш ме за ръка вдън горите, над нас – петроленозелен свод. Сърцето ми пърха, сърцето ми е в гърлото. Желанието плъзва от устата, като змия се обвива по цялото ми тяло. Галя змията, горя, очаквам. Стоиш далече, не се приближаваш, не ме прегръщаш.  Мълчалив, замислен, угрижен… Кога за пръв път сънувах този сън? Кога прозрях?… Когато се любех с мъжа си, а стисках очи с все сила и исках да се изтръгна от тялото си ли? Тогава ли?… Ти беше все по-набъбващата копринена буба в душата ми. Беше толкова непонятно чувство, че докато си тъчеше пашкула и оплиташе и мозъка ми, и сърцето ми, аз не можах да усетя, че те има, не можах да доловя бедата и да се предпазя. Сега стоя като истукана между Реката и Планината, между Земята и Небето, без да помръдвам, от страх, че само да пристъпя – и ще се сгромолясам, вече го знам…


Книгата излиза с финансовата подкрепа на “Проект за поощряване на турската култура, изкуство и литературни произведения за публикуване на езици, различни от турския” (TEDA) към Министерството на културата и туризма на Република Турция

TEDA


Ойя БайдарОйя Байдар (р. 1940, Истанбул) издава първия си роман „Деца, забравени от бога“ като 17-годишна ученичка от Френския девически колеж, заради което е изключена. По-късно завършва социология в Истанбулския университет, преподава като асистент. Упоритото отхвърляне на докторската ѝ дисертация става повод за провеждането на първата по рода си студентска протестна окупация на ВУЗ. Като синдикалистка, социалистка и член на ТРП тя бива арестувана неведнъж, а след два военни преврата – принудена да напусне страната. 12 години живее в Германия, преживява падането на Берлинската стена. Рухването на социалистическата система я подтиква през 1991 г. да създаде повестта „Сбогом, Альоша“. През 1992 г. се завръща в Турция и се отдава на писателска и изследователска дейност. Художественото ѝ творчество досега обхваща осем романа и една повест, пет от които отличени с престижни в Турция литературни награди. Днес от книгите ѝ са преведени на 15 езика. През 2014 г. Ойя Байдар беше почетен гост на литературния фестивал „Пловдив чете“ с четирите си преведени у нас романа „Портата на греха“, „Изгубеното дар слово“, „Котешки писма“ и „Остана топлата им пепел“.

Калейдоскоп – Велина Баева

Откъс

 

За книгата

„Калейдоскоп“ е заглавието на дебютната поетична книга на Велина Баева, в която ще откриете 35 късометражни истории, всяка от които илюстрирана в характерния стил на Борислава Караджова (@borislavamadeit). „Кратка книга с кратки истории – мимолетни, но вълнуващи точно както някои от най-страхотните неща в живота. Фрагментите разказват и малко, и много едновременно, а темите са пъстри като заглавието – „Калейдоскоп“. Книгата ще ви остави сами да довършите финалите и да си изберете цветове за всяка история и илюстрация“ – споделя за сборника Велина Баева.

Импровизация в леко препънат ритъм. Преразказ на емоции. За очарованието на хаоса и копнежите по Kосмоса.  За пътуването и чакалните, приказките и историите, бурите и въртележките. За увлечението по клишетата и притеглянето на гравитацията.

За вдъхновението, полепнало по тъгата, и всичко онова, което се събира в една трета от страницата.

Разгърната корица на .Калейдоскоп“, стихосбирка от Велина Баева с илюстрациите на Борислава Караджова

Освен дебютиращ автор Велина е запален пешеходец из Стара София, бегач на среднодълги разстояния, колекционер на плочи, стопанин на куче и барабанист в колоритна софийска банда. Пише за удоволствие и отскоро. Завършва Music, Theatre & Entertainment Management в Ливърпул. Пол Маккартни от „Бийтълс“ ѝ връчва дипломата и ѝ казва: Congratulations!

По илюстрациите на „Калейдоскоп“ работи Борислава Караджова или повече позната като Borislava Madeit  или 1/2 от Sisters in draw. Тя е магистър по специалността „Плакат и визуалнa комуникация“ в НХА, София. Работи в сферата на авторската и едиториал илюстрация, графичен дизайн, мюрал и др. Работила е по проекти с United Nations, Hendricks Gin, Absolut Vodka, Telenor, Fine Acts, Vagina Matters.

Бройки от .Калейдоскоп“, стихосбирка от Велина Баева с илюстрациите на Борислава Караджова

Разностилни обувки барабанят по тротоарите
в препънат ритъм, подземни влакове засвирват
в тръбите на тунелите, а разговорите в кафенетата
и монолозите в такситата скатират в захлас…

И София се превръща в Ела.
Всичко е хаос.
Всичко е джаз…


Велина Баева / Velina BaevaВелина Баева е родена на 14.09.1992 г. в Пловдив. Живее в София с кучето Шаро. Пише за удоволствие и отскоро. Завършва Music, Theatre & Entertainment Management в Ливърпул. Пол Маккартни от „Бийтълс“ ѝ връчва дипломата и казва: Congratulations! Предишни публикации няма. Работи в рекламата, и то сравнително отскоро. Свири на ударни инструменти и колекционира плочи. Надява се да я четете с удоволствие.

Всеки полудява по свой начин – Стефан Чапалику

Всеки полудява по свой начин

Откъс

 

За книгата

Романът на Стефан Чапалику „Всеки полудява по свой начин” е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години. Настоящето издание представя първата от трите книги, в която разказвачът е все още дете. То чувства себе си в центъра на вселената – провинциалния роден град Шкодра, или по-точно в центъра на компаса, обхващащ няколко концентрични кръга: родителите му, останалите близки от рода, съседите и приятелите, градските постройки и институции. Отвъд тях се простира „големият свят”, с който ги свързва телевизорът като основна новост в живота на поколения албанци. Стилът на автора е лек, забавен, (само)ироничен, а всичко, което детето-разказвач сякаш не разбира добре, се подразбира отлично от външния читател. Книгата се чете на един дъх и от нея може да се научи много за дългия период от време, в който Албания беше затворена за света.


Вървях към завършване на гимназията и от ден на ден все повече осъзнавах, че живея в града на изгубените надежди. Хората не виждаха вече светлина в края на тунела. Когато си мисля за това сега, след толкова много години, ситуацията ми прилича на положението на албанците през последните дни на Османската империя. Империята беше паднала, а те продължаваха да воюват за нея.

Понеже живеехме изолирано и без никакви отправни точки, не разбирахме колко беше погрознял градът. От ден на ден ставаше все по-малък, свиваше се, смаляваше се анемично, състаряваше се и силите го напускаха. Инерцията на предвоенната цивилизация беше замряла и не можеше да опъне платна нито на сантиметър. Градът беше заседнал в застойни води, не помръдваше нито на йота дори и само колкото да промени облика на пейзажа. Загрозяваха го най-вече хората, не толкова урбанистиката и архитектурата. Новият човек, най-личното творение на Партията, беше едно чудовище, което изяждаше и сдъвкваше ежедневно уникалните личности и типажи на града.


Издаването на това произведение беше подкрепено от ТРАДУКИ, литературна мрежа, в която са включени Федералното министерство за Европа, интеграцията и външните работи на Република Австрия, Министерството на външните работи на Федерална република Германия, Швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, Австрийското сдружение на преводачките и преводачите по възложение на Федералното министерство за изкуство, култура, държавна администрация и спорт на Република Австрия, Гьотеинститут, Словенската агенция за книгата, Министерството на културата на Република Хърватия, ресор „Култура“ в правителството на Княжество Лихтенщайн, Фондацията на Лихтенщайн за култура, Министерството на културата на Република Албания, Министерството на културата и информацията на Република Сърбия, Министерството на културата на Румъния, Министерството на културата на Черна гора, Министерството на културата на Република Северна Македония, Министерството на културата на Република България, Лайпцигският панаир на книгата и фондация „С. Фишер“.


Стефан ЧапаликуСтефан Чапалику (р1965, Шкодра) завършва албански език и литература в Тиранския университет през 1988 г. и се посвещава на научнопреподавателската дейност. През 1996 г. защитава докторска дисертация и става ръководител на Катедрата по литература в Шкодренския университет. В периода 1998-2005 г. завежда отдел „Книги” в Министерство на културата, като допринася значително за консолидиране на ядро от чужди литературни преводачи от албански език. Дългогодишен професор по естетика в Академията по изкуствата в Тирана, понастоящем член-кореспондент на Академията на науките.

Литературното творчество на Стефан Чапалику включва къса проза, романи и театрални пиеси. Той е новатор в албанския театър с въвеждането на монодрамата като драматургичен жанр през 2001 г. Автор е на десетки  постановки, оригинални пърформанси и филмови сценарии, с които страната му се представя успешно на международни конкурси. Творбите му са преведени на над десет езика, а първата част от трилогията „Всеки полудява по свой начин” е най-широко представената книга в чуждоезиковата палитра.

Някой блъфира дори и в Рая – Илиас Кафаоглу и Вангелис Хадзивасилиу (съст., антология)

Някой блъфира дори и в Рая

Откъс

 

За книгата

В този сборник са подбрани разкази от 14 съвременни гръцки писатели, печелили Държавната литературна награда на Гърция от 2010 до 2018 година в категориите „разказ“ и  „писателски дебют“. В сборника се преплитат гласовете на няколко различни писателски поколения, представени от следните автори:

Панайотис Кусатанàс
Христос Иконὸму
Янис Евстафиàдис
Ерси Сотиропýлу
Янис Палавὸс
Костас Маврудѝс
Андреас Мѝцу
Христос Китреὸтис
Илиас Папамὸсхос
Василия Георгѝу
Мария Куюмдзѝ
Урсула Фоскὸлу
Йоргос Кириакὸпулос
Елисавет Хронопýлу

През призмата на частното, но и социалното, с многообразие от почерци и техники включените в сборника автори обживяват богата палитра от теми, връхлетели гръцкото общество по време на кризата от последните години, икономическа и екзистенциална. Социалното ту е изтласкано на заден план от интимното преживяване на болестта и любовта (самата тя винаги някак болезнена), на вечната битката на човека с времето, ту обсебва вниманието, разкривайки скрити и явни конфликти чрез истории за престъпност, расизъм и икономическа безизходица, за страсти на имигранти и футболни фенове, за сблъсък между иновации и екология. Животните, често с ключова роля в наратива – кучета, котки, риби, даже прасе и лисица, – присъстват по неочакван начин в справянето с човешките кризи. А зад тях неизменно надничат травмите от минали събития, белязали близката история на Гърция: немската окупация (1941–1944), гражданската война (1946–1949), военната диктатура (1967–1974).

Пораствайки, човек не иска вече да чете слаби книги, нито да живее зле, защото времето е безмилостно; не знам дали дължим на Бог или природата някаква смърт, а и природата така или иначе ще си вземе своето, но със сигурност не дължим абсолютно нищо на посредствеността, независимо от мнозинството, което тя твърди, че лансира или представлява. – „Прави са да казват, че когато мастилото намалява, морето расте – шепне Д., – книгите наистина са морета; пишейки книги или строейки къщи, човек се ръководи от един-единствен таен копнеж: да не бъде повлечен от следващата вълна, макар и да знае, че всуе се мъчи да пребори злото чрез неговата противоположност.“


Настоящата книга се издава със спомоществователството
на Министерството на културата и спорта на Република Гърция
и със сътрудничеството на Европейското дружество
по неоелинистика

Министерство на културата и спорта
Лина Мендони – министър
Николас Ятроманолакис – заместник-министър
Елени Дундулаки – главен секретар по Съвременна култура

Дирекция “Литература”
Сиси Папатанасиу – началник на Дирекцията
Йоргос Перакис – началник на Отдела за литература и книги
Мария Русаки – сътрудник на Отдела за литература и книги

Илиас Кафаоглу, Вангелис Хадзивасилиу –
съставителство и редакция

Мъртвият идва за любимата си – антология, съст. Людмил Димитров

Мъртвият идва за любимата си, пет словенски пиеси

Откъс

За книгата

Петте включени в сборника пиеси са представителни за словенската драматургия на ХХ век. Това са „Любов“ от Зофка Кведер (1901), „Поквара в долината на свети Флориан“ от Иван Цанкар (1907), „Случката в град Гога“ от Славко Грум (1930), „Мъртвият идва за любимата си“ от Светлана Макарович (1986), „А Леонардо?“ от Евалд Флисар (1992).

Първите две са написани, докато страната е австро-унгарска провинция, третата – в Кралство Югославия, четвъртата – по времето на СФРЮ и последната – през първата година на Словения като самостоятелна държава. Всички те попадат в дискурсната рамка модернизъм/постмодернизъм, по-точно между Belle Époque и сумрака на 90-те и могат да се четат глобално, като мегадрама в пет действия. Сюжетите им се основават върху ирационалното и инферналното, което ги приближава, макар и условно, към българската митологична, по-рядко наричана баладична драма – тенденция, започнала в периода на модернизма у нас и продължаваща до днес.


ПЕТЕР:

Ще тръгнем, мила, още тази нощ
и в този час по равнини, полета,
през долини, била и през води.
Четворен впряг коне отвън ни чака.

ЯЦИНТА:

Да тръгваме! – Заспя ли, ще танцувам
в съня си, мили… Място дали има
за двама ни?… Бих легнала на меко,
загледана във белите звезди,
как парещи във дланите ми падат.
Със дясната ръка ще те прегръщам,
а твойта дясна ще е в мойта лява.

ПЕТЕР:

Миг още… и коляно до коляно,
ръка в ръка и две сърца ведно!…


Книгата излиза с финансовата подкрепа на
Обществената агенция за книгата на Република Словения – JAK RS
и Фондация Трубар

Токата в до мажор – Антони Либера

Книгата с избрано „Токата в до мажор“ представя Антони Либера като автор на кратки литературни форми – новели, разкази, есета.

Високата езикова норма и богатият литературен фон в произведенията на Либера винаги са намигване към читателите с подготвен ум, с настроени на подходящата вълна сетива. Именно на тях сборникът предлага истински пир от животрептящи теми, ерудиция, препратки към творбите на известни писатели, както и солидна доза ирония и самоирония. Затова много страници от тази толкова сериозна като тематика книга будят искрен смях – поради деликатната, дистанцирана пародийност в представянето на героите. И как другояче да се реагира например на поведението на лишения от талант позьор, решил да посъбере малко джобни пари, като извади от дъното на швейцарското езеро монетите, които туристи от цял свят символично са хвърлили там?

Творбите, подбрани за настоящото издание от автора, разкриват емблематичните белези на цялото творчество на Антони Либера: богато съдържание, многозначни послания, сложна структура на словесния изказ, ерудирана игра с литературните конвенции.


През хубавите дни на късната пролет и ранната есен, когато прозорците на класните стаи и коридорите бяха отворени, звуците от инструментите, на които се упражняваха учениците, стигаха на стотина метра от училищната сграда. Това приличаше малко на настройването на оркестър преди концерт. Всеки инструмент провлачваше в самозабрава своята партия, без да се съобразява с другите и дори напук на тях, сякаш искаше да ги надвика. Понякога учениците свиреха някаква творба, но по-често само се упражняваха – гами, пасажи, фигури. Тук ридаеща цигулка, там тромпет и валдхорна, по-нататък фагот, на който пригласяха барабани или тимпани, а над цялата какофония се извисяваше перленият, накъсан глас на пианото. Въпреки че тази полифония не носеше радост за ушите, тя все пак будеше у слушателя, особено у вещия в музиката или свързания с музикалното училище, топли чувства и мисли, някаква странна смесица от мечта и надежда. Мечта за перфектност, надежда за признание. Понеже в монолозите на всеки от инструментите се улавяше амбиция и копнеж за съвършенство. Долавяше се очакване тази неуморна подготовка да даде плодове: кариера, блясък, слава.


Изданието е публикувано с подкрепата на Програмата за преводи ©POLAND и Полския институт в София

This book has been published with the support of the ©POLAND Translation Program and the Library of the Polish Institute in Sofia


Антони ЛибераАнтони Либера (р. 1949, Варшава) е полски писател, литературен критик, режисьор, познавач на творчеството на Самюъл Бекет (превел го е почти целия, дори е написал книга със заглавие „Годо и неговата сянка“). Претворява също Уилям Шекспир („Макбет“, „Римски трагедии“), Оскар Уайлд, Софокъл („Антигона“, „Едип цар“), стихове на Фридрих Хьолдерлин и Константинос Кавафис („Итака“). С две думи – ренесансова личност. Не без основание е смятан за един от най-интелектуалните съвременни полски творци в областта на изящната словесност.

Автор е на разкази, повести, есета и романа „Мадам“ (1989), обект на непрестанен интерес в Полша и чужбина (за 21 години – 21 преводни издания на различни езици; българското е на ИК „Труд“ от 2020). Книгата е отличена с няколко литературни награди и попада в списъка на Полското радио и Института на книгата със 100-те най-добри полски заглавия на столетието след възстановяване на независимостта на Полша през 1918 г.