Откъс
За книгата
„Книга против мигрена“ съдържа 17 кратки разказа и концептуални авторски фотоилюстрации в импресионистичен стил, вдъхновени от реално съществуващи лица и житейски събития, повлияни от далекоизточната философия, от „потока на съзнанието“ в западната литература и до известна степен от литературното течение магически реализъм. Това е втората книга на Венелина Петкова след дебюта ѝ „Бели петна“ – хайку, хайбун и 50 авторски илюстрации с източен туш.
За автора
Венелина Николаева Петкова е родена през 1979 г. в гр. Варна. Живее в София. От 2014 е член на Българския хайку съюз. Пише кратка проза и поезия по вдъхновение и вътрешна необходимост. Изучава източните форми на изкуство, философия и естетика. Завършила магистратура „Изкуства и съвременност“ в СУ.
Здравко Кисьов (Завет, 1937 – Русе, 2015) е водеща фигура сред групата на „сърдитите млади поети“ в Русе от началото на 60-те години на ХХ век и автор на програмния текст към изданието „Поетическо вероизповедание“. Бил е зам.-председател на Клуба на дейците на културата в Русе, основател и първи председател на Дружеството на писателите в Русе, един от основателите на Регионалния телевизионен център към БНТ в Русе, където е работил като редактор. От 1982 до 1991 г. е главен редактор на литературния алманах „Светлоструй“. От 1970 г. той е член на Съюза на българските писатели, а от 1974 – на Съюза на преводачите в България. Член на редакционния съвет на международното многоезично списание за Югоизточна европейска духовност и култура Carmina Balcanica.
Антонио Мачадо (Севиля, 1875-1939) е испански поет и драматург, андалусец от Севиля, прекарал по-голямата част от живота си в Кастилия: Мадрид, Сория, Сеговия. Влюбен е в нея дотолкова, че я споменава в една от малкото си – само три – стихосбирки, озаглавена „Полята на Кастилия“ (1912). Бидейки по-малък брат, но по-даровит поет в семейството на професор фолклорист, известен с литературния псевдоним Демофило, Антонио Мачадо започва да пише под влияние на модернизма, но за разлика от брат си Мануел скоро се дистанцира от това модно за времето поетическо течение. В областта на поезията той е най-видната фигура на поколението от ’98 година, към което принадлежат такива колоси на испанската литература като Мигел де Унамуно, Рамон Мария дел Вале-Инклан, Пио Бароха, и заедно с Федерико Гарсия Лорка е признат за най-значимия испански поет на ХХ век.
Данила Райчева е родена в гр. Велико Търново. Завършва Английска филология и магистратура Транслатология с английски език във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. През 2021 г. е удостоена с първа награда в Националния литературен конкурс за разказ на историческа тема на името на Цончо Родев. Нейни стихотворения и разкази са публикувани във вестник „Литературен глас“, гр. Стара Загора, както и в литературния сайт Факел.бг. През 2022 г. завършва майсторския клас по творческо писане на Здравка Евтимова, част от Празници на изкуствата Аполония 2022.
Симеон Гаспаров е роден в гр. София на 24 декември 1965 г. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1991 г. и мастър програма в сферата на свободните науки на Чикагския университет през 2003 г. Автор е на стихосбирката „Театър на неабсурда“ (1992, Гуторанов и син) и на романите „Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин“ (2010, Сиела) и „Бизони край Дунава“ (2013, Пергамент).
Славица Гаджова Свидерска (1984, Битоля) е македонска поетеса, преводач, есеист, литературен теоретик, доктор на филологическите науки. Издала е стихосбирките „Безкрайност“ (2001), „Писма“ (2012), „Политики на любовта“ (2015) и „Тела“ (2016). Автор е и на научни монографии: „Литература и дискурси на властта“ (2013), „Литература и политическо насилие“ (2018), както и на литературно-философските есета „За смисъла и абсурда“ (2017). Носителка е на наградите „Енхалон“ на Стружките вечери на поезията (2012), „Ацо Караманов“ на „Карамановите поетически срещи” (2016), „Орфеева лира“ на престижния фестивал на поезията „Орфей“ в Пловдив, България (2019). През 2022 г. печели наградата „Македонски литературен авангард“ за книгата „Политики на страха“ (2021). Поезията ѝ е превеждана на английски, китайски, български, сръбски, хърватски, босненски, чешки, словашки, турски и албански.
Дияна Иванова Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература, редактира класическа и съвременна европейска проза. Публикува текстове в различни всекидневници, както и в литературни издания и сборници. С логото на издателство „Ерго“ излизат и трите романа на авторката, които очертават първата съвременна българска трилогия в по-ново време: началото на 50-те и края 80-те на XX век в „Писма за оригами“ (2016); началото на 90-те на XX век в „Невинни“ (2020); 1996-1997 г. в „Замръзването“ (2023), свързан с Жан-Виденовата зима. Всяка от частите може да бъде четена поотделно, но взети съвкупно, разгръщат пред читателя учудващ и автентичен епически свят, в който човекът е открил своя град К. и мястото си в него.
