Откъс
За книгата
Някак неусетно човечеството се озова в епохата на илюзиите. Дори обективната действителност е изопачена от алгоритми и гримирана от предразсъдъци. За наше щастие все още съществуват рицари на истината като Симеон Гаспаров, които не спират да питат, търсят, чувстват, просвещават и творят. Неподправен хуманист и виртуозен автор, той притежава рядката способност да дарява без усилие гласа си на читателя. Гарантирам ви, че вие няма да прочетете тази книга – вие ще я вдишате като кислород. Всяка тема, докосната от майсторското му перо, ще ви обогати и ще ви помогне да откриете нови неочаквани пространства и пейзажи както извън себе си, така и в самите вас. Между тези две корици е това, от което в момента има нужда целият свят – светлина, човещина, истина, добрина… и онзи безценен кислород, от който се страхува епохата на илюзиите. Приятно дишане!
Иво Иванов
Гаспаров никога не губи възторга от пътя, дори когато се среща с Американската реалност на Мечтата, и това го прави достоверен свидетел за живота на цяло поколение емигранти, които говорят на България. Писател на преживяванията си, есеист на гроба на Керуак, телевизионен журналист на размириците в общество, издигнало свободата в свой неделим принцип. В презокеанския сън на всеки разказ, в умисления пътепис и в интервютата очи в очи той въплътява читателя, който е готов да замени абстрактните въпроси с пълнокръвното им преживяване.
Петър Тушков
Расовата нетърпимост все още я има. Религиозната също. И това е не само в Съединените щати, а и на други места по света.
Защо? Нали всички ние сме човешки същества? Защо се мразим? Защо се делим? Нима не се раждаме, обичаме, мечтаем, страдаме и умираме по един и същи начин? Не си ли научихме уроците от миналото? От Първата, Втората световни войни? Толкова ли не виждаме, че това, което ни обединява, е много повече от това, което ни разединява?
Мисля си, че може би има нещо много близко между американската демокрация и библейската история на нашите човешки животи. Всички ние сме родени в грях. И това е нашият първороден грях. Американската демокрация също е родена в грях. И той е в робството. Да, робството е първородният грях на американската демокрация. Но грехът не е краят на нашата човешка, библейска история. Грехът е само в нейното начало. Историята завършва по друг начин. Завършва с покаянието. С изкуплението. С опрощението! Дали пък в това не е решението? Не знам. Уморих се да търся отговори на тези въпроси. Оставям ги за следващото поколение след мен.
За автора
Симеон Гаспаров е роден в гр. София на 24 декември 1965 г. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1991 г. и мастър програма в сферата на свободните науки на Чикагския университет през 2003 г. Автор е на стихосбирката „Театър на неабсурда“ (1992, Гуторанов и син) и на романите „Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин“ (2010, Сиела) и „Бизони край Дунава“ (2013, Пергамент).
Работил е като журналист във вестниците „Ритъм“, „Подкрепа“, „Новинар“, „Труд“ и списание „Клуб Z“. Негови публикации са излизали във в. „Дейли Хералд“, „Нортуест Хералд“ в САЩ, публикува и поезия във в-к „Хърватско слово“, Хърватия. През 1997 г. заминава за Чикаго, САЩ. Сътрудничи на множество български печатни и електронни медии. През 2017-2021 г. е кореспондент на БТВ в Чикаго. Понастоящем работи като кореспондент от Съединените щати за БНТ.
Славица Гаджова Свидерска (1984, Битоля) е македонска поетеса, преводач, есеист, литературен теоретик, доктор на филологическите науки. Издала е стихосбирките „Безкрайност“ (2001), „Писма“ (2012), „Политики на любовта“ (2015) и „Тела“ (2016). Автор е и на научни монографии: „Литература и дискурси на властта“ (2013), „Литература и политическо насилие“ (2018), както и на литературно-философските есета „За смисъла и абсурда“ (2017). Носителка е на наградите „Енхалон“ на Стружките вечери на поезията (2012), „Ацо Караманов“ на „Карамановите поетически срещи” (2016), „Орфеева лира“ на престижния фестивал на поезията „Орфей“ в Пловдив, България (2019). През 2022 г. печели наградата „Македонски литературен авангард“ за книгата „Политики на страха“ (2021). Поезията ѝ е превеждана на английски, китайски, български, сръбски, хърватски, босненски, чешки, словашки, турски и албански.
Дияна Иванова Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература, редактира класическа и съвременна европейска проза. Публикува текстове в различни всекидневници, както и в литературни издания и сборници. С логото на издателство „Ерго“ излизат и трите романа на авторката, които очертават първата съвременна българска трилогия в по-ново време: началото на 50-те и края 80-те на XX век в „Писма за оригами“ (2016); началото на 90-те на XX век в „Невинни“ (2020); 1996-1997 г. в „Замръзването“ (2023), свързан с Жан-Виденовата зима. Всяка от частите може да бъде четена поотделно, но взети съвкупно, разгръщат пред читателя учудващ и автентичен епически свят, в който човекът е открил своя град К. и мястото си в него.
Огнян Антов е роден (1976), живее (женен, едно дете) и работи (учител, библиотекар, редактор в издателство, програмист и пр.) във Варна. Завършва Хуманитарна гимназия (Варна) и „Българска филология“ (СУ). От 2005 поддържа Anapest.Org (Web Архиви, блогазета, литературен архив, драмотека, портал). Има пет издадени книги: изследване („Вапцаров на български“, 2002), две стихосбирки („Него го няма от няколко часа“, 2004; „Автопортрети и писма“, 2015), роман („Тате отива за колело“, 2013) и сборник пиеси (2013). „#вавилон“ е петият му роман.
Юнна Петровна Мориц е родена на 2 юни 1937 г. в Киев. През 1954 г. завършва училище и постъпва във филологическия факултет на Киевския университет. През същата година за първи път са публикувани нейни стихове. През 1955 г. се записва в Московския литературен институт „Горки“. Първата ѝ книга „Нос Желание“ е публикувана през 1961 г. Следват стихосбирките „Лоза“, (1970), „С груб конец“ (1974), „При светлината на живота“ (1977), „Трето око“ (1980), „Избрано“ (1982), „Син огън“ (1985), „На този бряг висок“ (1987), „В леговището на гласа” (1990). В най-добрите творби от тези книги органично са сплетени житейска конкретност и усет за трасцендентното, съвременност и разговори през вековете, лично и общочовешко, хумор и драматизъм. През десетилетията стиховете ѝ са високо ценени от такива значими творци и интелектуалци като Анна Ахматова, Дмитрий Лихачов, Михаил Гаспаров, Булат Окуджава, Йосиф Бродски и др. За свои спътници, съвременници, учители Юнна Мариц смята Омир и Данте, Пушкин и цар Соломон (предполагаемия автор на „Песен на песните“), Андрей Платонов и Томас Ман, античните гръцки и римски поети, Гьоте и Уан Уей, Волтер и св. Августин, Блок, Пастернак, Ахматова, Цветаева, Манделщам, Заболоцки.
Бистра Величкова (р. 1986, София) е журналист и писател. Дебютният ѝ сборник разкази „Малка, мръсна и тъжна“ получава първа награда на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (Хасково, 2015). Втората ѝ книга, стихосбирката „Бог в очакване на дилъра“, е номинирана за наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“ (2018). Доктор e по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по Европейски науки в Университета в Твенте и Университета в Мюнстер. Нейни творби са награждавани на множество литературни конкурси: „Рашко Сугарев“ (2012), „Веселин Ханчев“ (2012), „Димитър Бояджиев“ (2013) и др. Има редица публикации в литературния печат: „Страница“, „Съвремeнник“, „Море“, „Гранта“, „ЛИК“, „Vagabond“, „НО поезия“, „АРТизанин“, LiterNet, Crosspoint, „Литературен вестник“, „Стършел“. Нейни творби са публикувани на английски език в списанията „Drunken Boat“ и „Catamaran Literary Reader“, преведени са на руски и персийски език.
Людмила Миндова е поет, писател и балканист. Преводач е на художествена литература от бившето югославско пространство (Данило Киш, Йосип Ости, Алеш Дебеляк и др.). Автор е на стихосбирките „Блус по никое време“ (2010), „Тамбос“ (2014), „Животът без музика“ (2016), 
Пенчо Д. Пенчев е професор по икономика и доктор на историческите науки. Преподава Стопанска история, История на икономическите теории и Сравнителна политическа икономия в Университета за национално и световно стопанство. Автор е на няколко книги, сред които „Как се наливаха основите. Към ранната история на българската корупция (1879-1912 г.)“, 
