Фрагментът, фрагментарно 2020 – Пламен Антов

Фрагментът, фрагментарно 2020, от Пламен Антов

Откъс

 

За книгата


Книгата си поставя двояка задача: от една страна, да дефинира тъй наречената форма „фрагмент“ като литературно-философски жанр. А от друга, да ни предложи широк набор от текстове като илюстрация на този жанров тип. Но както се оказва – и като интересно самò по себе си четиво.

По силата на самия си обем и на своето калейдоскопично разнообразие този сякаш мислен като втори аспект на книгата надделява над първия и властно привлича читателското внимание.

проф. Александър Шурбанов

 

…едно широко, трудно разграничимо поле между теоретично-аналитичното, белетристично-есеистичното и лирическото, от трета.

Непременно трябва да се забележи езикът – български език от много високо качество.

проф. Георги Каприев

Фрагментът, фрагментарно 2020, от Пламен Антов

Повече от всяка друга, една книга с фрагменти не съдържа нищо извън себе си точно защото повече от всяка друга съдържа само минимална част от себе си – необходимото и достатъчното. А ако нещо все пак би могло да се добави, то бездруго ще е вече казано. Например, че това е именно книга, макар и книга с фрагменти, външно рамкирана от една календарна година (способ, комай единствен способен да дисциплинира поне относително една толкова недисциплинирана книга, каквато е книгата с фрагменти).

Но това е и изследване на жанра, защото не инак, а просто по силата на естественото съответствие между формата и съдържанието една монография върху фрагмента може да бъде само фрагментарна.

Фрагментът е най-играещият жанр и играта е непоклатимото му алиби. Той винаги е по-голям от себе си и по-малък от себе си. Това го отличава от афоризма, който е самотъждествен.

(Начин на употреба: Чети бавно или не чети!)

 

Този проект се реализира със съдействието на
Министерството на културата

За автора


Пламен АнтовПламен Антов е роден на 12 август 1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е Образцовата политехническа гимназия „Христо Михайлов“ – Михайловград (1982) и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1989). Доктор по филология с тема на дисертацията „Българският постмодернизъм в традициите на българската модерност. Контекст. Генезис. Специфика“ (2006). Работи в Института за литература при БАН – литературен сътрудник (2006) и ст. н. с. ІІ ст. (2009).

Пише поезия, белетристика, есета, литературоведски статии, публикувани в списанията „Пламък“, „Летописи“, „Съвременник“, „Литературна мисъл“, „Език и литература“, „Философия“, „Демократически преглед“, както и във вестниците „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“ и др.

Проф. д. ф. н. в Института за литература при БAH, поет, писател. Автор на около 200 научни публикации и на няколко монографични изследвания: върху българския постмодернизъм (2010, 2016), Яворов и Ботев (2009), Емилиян Станев и Мартин Хайдегер (2019–2021), „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганю“ (2021), както и на 13 книги с поезия, разкази и пиеси. Пътешественик.

Подреждане на хаоса – Живка Симова

Подреждане на хаоса, от Живка Симова

Откъс

 

За книгата


Книгата на Живка Симова създава специфично лирическо пространство, в което двата цикъла „Световете ни“ и „Времената ни“ внушават имплицитно желание за подреждане на хаоса чрез проекциите на реалното и универсалното. Това се случва чрез фина чувствителност и философска вглъбеност – особености, открояващи се и в предишната ѝ стихосбирка „Диези и бемоли“ (2010). Но тук има един по-глобален поетически поглед: от времето на родителите или времето на рагтайма (интерпретация в два варианта) и мъката по загубата на близък човек, през отворения във и отвъд света училищен живот, за да се стигне до неистовата страст към пътуването във времената – родното, чуждото, универсалното. Ерудитски поетически фрески, обагрени от мъдрост, докосват до съкровени и вечни неща… От друга страна, през цялата стихосбирка върви почти незабележима интимна нишка, която рязко „се развързва“ в последното стихотворение „Подреждане на хаоса“ – един от отговорите за смисъла, същността, връзките между нещата, между времената и световете ни.

Людмила Хр. Малинова

За автора


Живка Симова (р. 1960, София) е автор нЖивка Симоваа изследването „Обичана и отричана. Книга за Евгения Марс“ (1998, 2004) и на поетическите книги „Приют за мълчания“ (2000) и „Диези и бемоли“ (2010). Завършва българска филология, занимава се с журналистическа и публицистична дейност. Има над 300 публикации в областта на литературната и културна история на България, образованието, изобразителното изкуство, театъра и др. във в. „АБВ” и в. „Знаме“ (с авторски рубрики); „Век 21”, „Литературен форум”, „Демокрация”; сп. „Език и литература”, „Критика” и много други. Участва многократно в литературни научни форуми и семинари.

Понастоящем работи като гимназиален преподавател по български език и литература в 7. СУ „Свети Седмочисленици“. Член е на СБЖ и на Сдружението на българските писатели.

Clair de lune – Жюстин Томс (е-книга)

„Clair de lune“, роман от Жюстин Томс

Откъс

 

За книгата


Може ли да има нещо общо между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“? Публикувани са почти по едно и също време – в 1865 и 1866 години, съответно в две далечни една от друга земи: кралство Великобритания и царска Русия. Но докато четях „На лунна светлина“, усещах как думите завихрят познати картини и споделени събития от моя живот (без оглед на национална принадлежност), а синкопираният слог на разказвачката ме тегли през тунела на времето към преживяното от поне три поколения на съдбовния 20 век. Който успее да стигне до дъното – в каменоломната, – не го посрещат с чаено парти, а го налагат за наказание, заедно с новороденото бебе (като в „Алиса“). Връщането нагоре е в съвсем друг свят, разрушен, ограбен, но озарен и озвучен от плахата „Лунна светлина“. Звуците й дават глътка въздух, намират човещина в най-тъмната сянка, за да отместят болката, както лагеристките местят големия камък от сивата канара. И понеже литературната алегория отразява в „огледалото“ си малките радости и голямото страдание, то историите на фината арменка, бременната туркиня, образования българин, завистливия портиер и озверелите слуги на уж хуманния следвоенен режим разкриват нови персонажи във вечната морална дилема на „Престъпление и наказание“. А за прокудените от трите исторически превратности на 20 век книгата е истинско лечебно откровение, но и полезен преговор на неусвоените поуки за 21 век.

Мариана Мелнишка

 

Каква съм? И аз не знам вече каква съм. Изгубена съм. Никаква. Никаква не съм. Плаче ми се. Едва сдържам сълзите си.
Родена в Истанбул. Дете на търговци.
Арменка. Бежанка от кланетата.
Студентка по право в Париж. Само до втори курс.
Съпруга на Ал, когото отведоха на разпит и никога не се върна.
Майка на Луси, която е на небето.
Майка на Зарко, който е в здраво социалистическо семейство.
Бивш човек, както ни наричат сега.
Още една лагеристка на каменната кариера.

Никоя не съм.

Електронни формати


EPUB | AZW3

За автора


Жюстин Томс е родена през 1971 година в София. Завършва „Педагогика“, след което и „Френска филология“ и „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е водещ експерт в областта на дигиталните медии и комуникациите от края на 90-те години до днес. Преподава в Нов български университет. Автор е на редица книги по темата.

Clair de lune е първият ѝ художествен роман.

Блуграс – Петър Тушков (е-книга)

„Блуграс“, сборник от Петър Тушков

Откъс

За книгата


„Блуграс“ е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните „текстове“ в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една новела, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, наречен истински добра литература.

Владимир Полеганов

Животните излизаха едно по едно по едно през обраслия портал на училището и нищо не можеше да ги спре. Движеха се в редица. Пръв беше носорогът, следваха го двете африкански степни слончета. Тримата преминаха в галоп – компактна група решени на всичко бегълци, символ на единомислието.

Из избуялата трева зад тях се мяркаха сенките на рис, няколко чифта заешки уши, а една сърна бе спряла на напуканата алея до пропускателния пункт на пазача и с изпружен преден крак разрошваше забързано с нос опашката си. После сянката на риса или пък собствената ѝ сянка на топлия асфалт под нея я накараха да подскочи и да се затича след водачите на преселението.

Не нищо – никой не искаше да ги спре.

Из „Един милион години ваканция“

Съдържание


Чудовището
Магьосникът на фараона
Отдел „З“
Кино
Луната брои останалите зелени листа
Майки и бащи
Неботичник
Блуграс
Фу Ми
Един милион години ваканция
Красивата гайша
Вазев, 1887 (новела)

Електронни формати


EPUB | AZW3

За автора


Петър ТушковПетър Тушков, роден 1977 год. в София. Писател, преводач и редактор. Автор на романа „Отдел „И“ (отличен на трето място в категорията Любима книга за 2015 г.  в Национални фантастични награди 2016). Сборникът „Блуграс“ е втората му книга.

Призраци в библиотеката – Васил Загоров

„Призраци в библиотеката“, сборник от Васил Загоров

Откъс

 

За книгата


Този сборник с фантастични разкази е посветен на трите ми житейски и професионални увлечения – книгите, библиотеките и фантастиката. Същевременно „Призраци в библиотеката“ намира центробежната си сила в противоречията. Тук ще откриете дълги и къси разкази, весели и тъжни сюжети, произведения, които да те накарат да се замислиш и такива, които да ти помогнат да се отпуснеш. Тази противоречивост се засилва и от многообразието на наративите – научна фантастика, фентъзи, утопия, антиутопия, алтернативна история, пародия, като понякога тези жанрови форми са смесени дори в рамките на конкретен сюжет. Книгата разказва истории за библиотекари, издатели, музейни работници, учени, чиито първоначални обекти на подражание са събирани по време на научните ми пътувания в страната и чужбина. И все пак, ако някой се припознае в чертите на определени герои и сюжетни линии, да знае, че жестоко се е объркал.

Шумът, излизащ от пресите, се блъскаше в масивните колони и високите сводове на безкрайните опушени зали. Грешници с отворени празни глави пишеха неуморно върху грубите си писалища и предаваха час по час сътвореното. Милиони слепи словослагатели поемаха ръкописите, взираха се с мътните си, невиждащи очи и набираха текста с масивни груби букви. Печатарите с кривите си, възлести ръце ги печатаха с бяло мастило върху снежнобелите страни на листовете. Измъчени създания от всички епохи поемаха купищата хартия и я подвързваха старателно от трите страни, зашивайки надълбоко познанието на единствената книга.

С корица и илюстрации от Христо Христов.

За автора


Васил ЗагоровВасил Загоров завършва Библиотечно-информационни науки през 2002 г. с втора специалност „Журналистика“ през 2004 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2008 г. защитава във ФЖМК при СУ дисертация на тема „Книгоиздаването на руска преводна художествена литература в България (1918–1944)“. От 2005 до 2016 г. води упражнения по история на книгата в СУ, а от 2009 г. е щатен преподавател в Университет по библиотекознание и информационни технологии, където понастоящем е доцент.

Загоров има десетки публикации в областта на историята на книгата, поддържа и научния блог „Книгохранилището“. Професионалната му насоченост никога не го е спирала да се занимава с любимия си литературен жанр – фантастиката, но сериозно е забавила публикационната му активност в тази посока. Разказите, които държите в ръцете си, са писани в периода от 2009 до 2019 г. Настоящият сборник се явява и неговият литературен дебют.

 

Clair de lune – Жюстин Томс

Clair de lune, от Жюстин Томс

Откъс

 

За книгата


Може ли да има нещо общо между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“? Публикувани са почти по едно и също време – в 1865 и 1866 години, съответно в две далечни една от друга земи: кралство Великобритания и царска Русия. Но докато четях „На лунна светлина“, усещах как думите завихрят познати картини и споделени събития от моя живот (без оглед на национална принадлежност), а синкопираният слог на разказвачката ме тегли през тунела на времето към преживяното от поне три поколения на съдбовния 20 век. Който успее да стигне до дъното – в каменоломната, – не го посрещат с чаено парти, а го налагат за наказание, заедно с новороденото бебе (като в „Алиса“). Връщането нагоре е в съвсем друг свят, разрушен, ограбен, но озарен и озвучен от плахата „Лунна светлина“. Звуците й дават глътка въздух, намират човещина в най-тъмната сянка, за да отместят болката, както лагеристките местят големия камък от сивата канара. И понеже литературната алегория отразява в „огледалото“ си малките радости и голямото страдание, то историите на фината арменка, бременната туркиня, образования българин, завистливия портиер и озверелите слуги на уж хуманния следвоенен режим разкриват нови персонажи във вечната морална дилема на „Престъпление и наказание“. А за прокудените от трите исторически превратности на 20 век книгата е истинско лечебно откровение, но и полезен преговор на неусвоените поуки за 21 век.

Мариана Мелнишка

 

Каква съм? И аз не знам вече каква съм. Изгубена съм. Никаква. Никаква не съм. Плаче ми се. Едва сдържам сълзите си.
Родена в Истанбул. Дете на търговци.
Арменка. Бежанка от кланетата.
Студентка по право в Париж. Само до втори курс.
Съпруга на Ал, когото отведоха на разпит и никога не се върна.
Майка на Луси, която е на небето.
Майка на Зарко, който е в здраво социалистическо семейство.
Бивш човек, както ни наричат сега.
Още една лагеристка на каменната кариера.

Никоя не съм.

За автора


Жюстин Томс е родена през 1971 година в София. Завършва „Педагогика“, след което и „Френска филология“ и „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е водещ експерт в областта на дигиталните медии и комуникациите от края на 90-те години до днес. Преподава в Нов български университет. Автор е на редица книги по темата.

Clair de lune е първият ѝ художествен роман.

Междинно кацане – Матей Хоржава

Откъс


 

За книгата


Място на действието на книгата с кратки разкази „Междинно кацане“ са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси. Авторът се лута из неговите улички, из затънтени селца и курортни места в Грузия, сред горите на родния Тршемшин, търсейки своята човешка и родова идентичност. Нова чужбина, ново нагаждане към живота, нови срещи; нов непонятен език и ново завръщане към корените. И нарастваща умора от сивотата и хаоса на големия град, която Матей Хоржава се опитва да заглуши с бягства към черноморския бряг, в Кавказ, Моравия, Чехия, в своето носталгично детство… Житейските съдби на персонажите, често сурови и горчиви, се преплитат със съдбата на разказвача и са пресъздадени с поетична образност, в ритмична проза.

Да плуваш само и единствено напред. Срещу вълните. Въпреки силното течение (водата в Черно море се върти в посока обратна на часовниковата стрелка). Въпреки течението, което упорито се опитва да ме напъди обратно в Батумския залив. Дори сега да успее, пак ще скоча в нощните вълни и ще плувам на запад. Без един-единствен миг почивка и покой. Макар и слаб като муха. Отново и отново. Този път няма да се предам. Тази нощ вече не. Тази нощ ще доплувам отвъд границата, където всичко ще се преобърне. До самия център на това мъртво, сероводородно, коварно море. В черната дупка, около която се върти това течение. Там, където за миг дори самите вълни не знаят към кой бряг да поемат. В този миг на изненадващо спокойствие ще погледна нагоре към безусловно ясното небе и ‒ по навигацията на добрите звезди ‒ ще разбия този омагьосан кръг: в единствената възможна посока…

 

Изданието се публикува с финансовата подкрепа
на Министерството на културата на Чешката република

 

За автора


Матей ХоржаваМатей Хоржава (1980) е чешки писател, който пише под псевдоним. Прозаичният му дебют „Ракия“ (2014, бълг. издание „Ерго“, 2016) е отличен с литературните награди „Магнезия Литера“ и „Чешка книга“. Учи в Бърно, учителства в чешките села в Банат, а от 2013 г. живее и преподава като лектор по чешки в Тбилиси, Грузия. Настоящата фикционална книга с разкази отразява преживяванията му в прозаично-екзотичната грузинска действителност.

Различната българска литература – антология (е-книга)

Откъс

 

За книгата


Добре дошли в света на „Различната българска литература“, посветена на Петя Дубарова (1962-1979). Можете да изтеглите безплатно сборника с ученически есета и доклади, повечето от които са представени на седмото и осмото издание на Националния форум на УчИ-БАН. На фокус са: Петя Дубарова, Георги Марков, Павел Вежинов, както и Рик Риърдън, Чарли Чаплин и американският филм „Чудо“.

Български фантаст оформи книгата ни електронно – Петър Тушков; преводач от унгарския я издаде – Мартин Христов; преподавател по американска и английска литература и преводач от румънски ни консултира за текстовете – доц. д-р Христо Боев; рецензентите ни са от Института по литература на БАН. Не искам да кажа, че аз като преподавател по литература и български писател, ръководя всичко, това не е уместно предвид експертизата на „отбора“ (ми). По-скоро разчитам едновременно на целостта/разпада на „големия разказ“ (почти по Ж.-Ф. Лиотар) и добросъвестно давам думата на всички, като в истинска демокрация, където плурализмът и свободата са водещи.

Така е в хуманитаристиката.

Авторите и художниците са от ЕГ „Гео Милев“ – Добрич.

Дияна Боева

Участници


Авторите: Иван Друмев, Симона Колева, Мария Боева, Гергана Василева, Йоанна Ненкова, Адриана Иванова, Яна Костадинова, Дияна Боева.

На фокус: Петя Дубарова, Георги Марков, Павел Вежинов, Рик Риърдън.

Художниците: Ивета Стоянова, Ивона Иванова, Мария Неделчева, Християна Петрова, Калина Забунова, Йоана Атанасова, Елиф Гюлер, Никол Димитрова – с ръководител Рени Игнатова.

Разговор в две части с Димитър Кенаров, Димитър Бочев и Любен Марков.

В края на книгата ще откриете четири галерии с богат снимков и изобразителен материал: Арт, Литературно четене 2021, Литературно четене 2022, Грамоти.

Съдържание


Предговор: Различната българска литература

Чудото да сме заедно

Граматика на фантазията в поезията на Петя Дубарова

„Задочни репортажи за България“ от Георги Марков: чувство за непоносимост към колективния фалш

Творчеството на Георги Марков: от соцреализма до „Репортажите“

Митология и контекст в повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов и романите на Рик Риърдън

Конспектът по литература в гимназиална степен: между идеологията, провокацията и скандала

Електронни формати


EPUB | AZW3 | PDF

Сизиф дали е бил щастлив? – Поли Муканова

Сизиф дали е бил щастлив, фрагменти от Поли Муканова

Откъс

 

За книгата

Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни „Фрагменти“ Далчев казва, че „есето е смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът – само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена“. Но при самия Далчев, в неговите фрагменти, поезията съвсем не е изгубена. Също и фрагментите на Поли Муканова, събрани в книгата „Сизиф дали е бил щастлив?“, са обединени от нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни – от чиста кратка поезия като „Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на балкона“ или „Паркова алея, с която се надбягват – медитация на тревен килим. Дишане с щурците“ до абстрактно-философски афоризми като „Догматизмът е опиум за невярващите“ или „Най-краткото определение за цялост: фрагмент“, а също така и „записки“, или поетически проблясъци, от срещи с различни места и хора, от Охрид до Вашингтон, от големите мъртви до живите приятели.

„С тези фрагменти съм подпрял развалините си“ – гласи един от последните редове в знаменитата, сложна и енигматична поема на Т. С. Елиът „Пустата земя“. Книгата на живота ни се състои от фрагменти. Но поетическият глас може да ги съхрани и превърне в едно естетическо цяло.

Владимир Левчев


Изданието е осъществено с подкрепата на
Министерството на културата


Поли МукановаПоли Муканова е родена в София. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистратура по творческо писане с проекта „Самоличност: фрагменти (2000–2005)“. Защитава докторска дисертация на тема „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ във Философския факултет на Софийския университет.

Пише поезия и кратка проза. Дебютира със стихосбирката „Мигове в кибритена кутийка“ (2009), а през 2012 г. излиза нейната прозаична книга „Амоr fati: фрагменти“. Поезията ѝ е превеждана на английски, немски, испански, италиански, албански, румънски, хърватски и македонски език. Участвала е в национални и международни поетични фестивали. Редактор е на рубриката за поезия в сайта „Сборище на трубадури“ от 2010 г. до момента.

Има публикации в Liternet, Litclub, e-Lit, Tetradkata.com, „Свободата“, „Свободно поетическо общество“, „Литературен вестник“, „Словото днес“, „Книжевно житие“ (Скопие) – 2008, 2014, 2019, 2021, „Поетска нок во Велестово“ (2013, 2014, 2015, 2018, 2019, 2020), „Филологически форум“, „Открита литература“, Public Republic на немски език, сборника Facecontrol (2005), алманаха „Ах, Мария“ (2009) и „Културна палитра“ (2012, 2014), сборника „Стъпки – поезия на учени и докторанти“ (2011, 2013, 2014, 2015, 2018, 2019), сп. „Море“, „Но поезия“, антологията Кenga e Detit (2010) на албански език, CRONICA на румънски, Carmina Balcanica и DIOGEN на английски език и др. Носителка на втора награда от Международния конкурс за поезия „Лирични гласове“ (2014). През 2015 г. ръкописът ѝ „Мидите имат две страни“ печели националния конкурс „Помощ за книгата“ към Министерството на културата.

В неин превод от македонски език излиза романът „Годишни времена“ на Юлияна Величковска (Ерго, 2017).

Преподавател по история на книгата и теория на четенето в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София.

От Поли Муканова:

  • Мигове в кибритена кутийка. София: Алтера, 2009. 82 с. ISBN 978-954-9757-31-6
  • Мигови во кибритна кутија. Препев Зоран Jакимоски. Охрид: Нац. и унив. библиотека „Григор Прличев“, 2009. 47 с. ISBN 978-9989-911-32-3
  • Amor fati: фрагменти. Кюстендил: Зора, 2012. 52 с. ISBN 978-954-9971-61-3
  • Мидите имат две страни. София: ИК „Огледало“, 2015. 54 с. ISBN 978-619-7261-03-5
  • Школките имаат два дела. Препев и поговор Зоран Jакимоски. Скопиje: ПНВ публикации, 2016. 56 с. ISBN 978-608-4641-42-1
  • История и теория на четенето. София: Акад. изд. „За буквите – О писменехь“, 2018. 203 с. ISBN 978-619-185-345-6
  • Сизиф дали е бил щастлив?: кратка проза. София: Ерго, 2022. 100 с. ISBN 978-619-259-026-0

Магистрала номер две – Даниел Калабрезе

Магистрала номер две, двуезична стихосбирка от Даниел Калабрезе

Откъс

 

За книгата

Двуезично издание!

С „Магистрала номер две“ Даниел Калабрезе се утвърждава като един от най-завършените и изключителни поетични творци на нашето време. Неговият сдържан и прецизен изказ е красив, без никога да се поддава на суетата; напомня на течението на безбрежно широко речно устие, чиито води изглеждат неподвижни, но са в състояние да пометат всичко, което се опита да ги спре. Заедно с някои други върхови поетични постижения тази стихосбирка е свидетелство за силата и оригиналността на съвременната латиноамериканска поезия, за нейната впечатляваща способност за обновление, както и за болезнената ѝ, внушителна магистралност.

„Чисти, ранени и често майсторски, разгърнати в един от най-забележителните цикли в съвременната поезия, стихотворенията от „Магистрала номер две“ на Даниел Калабрезе са истински триумф на поезията, разбирана като изкуство не на думите, а на онова, което думите никога не са били в състояние да ни кажат.

Тази стихосбирка чертае маршрут, който е едновременно географски и мисловен, биографичен и метафизичен, и който в крайна сметка се възвишава като всеобхватна метафора за живота, за пътуването, а оттам и за изгубването.

Вдъхновението за нея идва от един конкретен пейзаж, затова е проникната от странна религиозност, от носталгия по някакво несъществуващо място, по едно време, към което човек никога няма да се върне, така както никога не влиза два пъти в една и съща река. Тази радикална невъзможност се таи в общото начало на утопията, мечтата и злощастието.“

Раул Зурита


Даниел КалабрезеДаниел Калабрезе (1962) е аржентински поет, роден в град Долорес, провинция Буенос Айрес. Понастоящем живее в Сантяго де Чиле. Първата му книга „Странстващото лице“ е отличена с наградата Alfonsina Storni. Следват „Бъдеща пепел“, „Писание върху тухла“, „Еднодневни пътешествия“ и „Ръждиварий“. Последната печели една от наградите на Националния фонд за изкуства на Аржентина. Стихосбирката му „Магистрала номер две“ е удостоена с премията Revista de Libros [Списание за книги] в Чили и е публикувана в Испания с пролог от Раул Зурита в престижната колекция „Поетичен визьор“. Италианската версия е номинирана за Premio Camaiore Internazionale сред петте най-добри чуждестранни творби. Най-новата книга на Даниел Калабрезе е Compás de espera [Празни тактове] (Кордоба, 2022). Антологии с негови стихотворения са публикувани в няколко испаноговорящи страни. Творчеството му е частично преведено на английски, италиански, френски, китайски, японски, португалски и български език. Даниел Калабрезе е основател и директор на „Аереа“ – испаноамериканско списание за поезия.