Розово слънце – Димана Иванова

Розово слънце, Димана Иванова

Откъс

 

За книгата

Основният сюжет в тази книга е търсенето на Любовта с главно Л. Любовта се скита през различни европейски градове. Тя живее и гори в София, Братислава, Прага, Берлин, Брюксел, Лондон и Букурещ. Тя прелита през различни езици, книги, истински и измислени истории. Тя бива въплътена в много и най-различни души и тела. Понякога бива изстудявана до точката на замръзване. Друг път бива нажежавана до точката на кипене. Но накрая бива намерена, за да ни се яви в пълния си блясък – светла и пречистена, като розово слънце. 

Иван Христов

Димана Иванова се отличава не толкова с техниката си на писане, колкото с тематичните територии, в които навлиза. Прави го с откритост, със закачлива еротика, с потресаваща липса на ирония, с хроникьорска добросъвестност към топонимите, с общителната доверчивост на невинния дух, изненадан от това, колко много би искал да разкаже за тялото си.

Кристин Димитрова


Полифонични гласове

Гласове на жени
отекват в душата ми.
Гласове на желанието –
диви реки.
Мъничко розово слънце грее
в утробата ми.
Вълните на гласа ти ме гъделичкат
отвътре,
сякаш зов от яйчниците.
Призовават ме за любов.
От дълбините на дълбинните дълбини.
Останалите гласове
са съпровождащи и полифонични.
Слънце сателит по време на луна,
свързано с розовото слънчице в мен.
Непозната нежна музика звучи –
серенада на испански езици.

 

С подкрепата на Столична община


Димана ИвановаДимана Иванова (р. 1979, Варна) завършва СУ „Св. Климент Охридски“ с две специалности – славянска филология с профил чешки език и литература и френска филология. Доктор по сравнително литературознание на Карловия университет в Прага. Два пъти е носител на наградата за млади чешки преводачи от конкурса „По стъпките на Григор Ленков“, организиран от Чешкия център в София, както и на награда на СПБ за най-добър превод от български на чужд език (2017). Автор е на три стихосбирки: „Покана за баща“ (2012), „Азбука на желанията“ (2016) и „Som ako morskà voda“ (Братислава, 2018). Нейни стихове са преведени и публикувани на тринадесет езика. Работила е като учител в Словакия и Англия и като координатор на проекти в Чешкия център в София. Член на Съюза на чешките журналисти и Съюза на преводачите в България. Носител на няколко международни поетични награди: от чешко-словашкия фестивал „По страните на Моравия 2018“, „Мелнишки Пегас“ (2018) от Чехия, „Името на розата“ (2018) от Полша и „Амавика“ (2019) от Южна Франция.

Матео остана без работа – Гонсало М. Тавареш

„Матео остана без работа“ е органично цяло от три части: 24 кратки разказа, всеки от които е свързан с предишния и със следващия, също като плочки от домино, чрез персонажите, подредени в азбучен ред. Във всеки разказ съдбата на главния герой се преплита по някакъв начин с тази на друг, второстепенен герой, който става главен в следващия разказ, и така постепенно се стига до буквата М – втората част с характер на кратък роман или новела, в която Матео е главното действащо лице. Третата част (послеслов) съдържа в кратка есеистична форма разсъжденията на автора, които дават ключ към философския смисъл на първите две части и засегнатите в тях теми: редът и безпорядъкът, логиката и абсурдът, лудостта и разумът, свободата и принудата.

Издава се с подкрепата на Главна дирекция на книгата, архивите и библиотеките и на „Камойш – Институт за сътрудничество и език“, Португалия


Гонсало М. ТаварешГонсало М. Тавареш (1970, Луанда, Ангола), философ по образование и преподавател по теория на науката в Лисабонския университет, е един от най-талантливите и оригинални съвременни португалски писатели. Негови произведения са преведени на повече от 30 езика и се представят в различни страни с театрални постановки, радиопиеси, късометражни филми, архитектурни проекти, научни изследвания. Носител е на множество национални, чуждестранни и международни награди. Името му често се споменава като бъдещия Нобелов лауреат за Португалия след Жозе Сарамаго. Самият Сарамаго казва на шега: „толкова млад човек няма право да пише тъй добре; иде ти да го напляскаш!“. Богатото му творчество обхваща романи, разкази, пиеси, поезия, есеистика. У нас са преведени „Пътуване до Индия“ (Колибри, С., 2016) и „Кварталът“ (Ерго, С., 2020).

Оланда – Рафал Вояшински

Рафал Вояшински

„Оланда“ е последната прозаическа книга на Рафал Вояшински, която съдържа едноименната новела и пет разказа. Книга, в която всекидневни случки, събития и реакции в живота на съвсем обикновени хора се преплитат с философски размисли и необикновен зрителен поглед към обкръжаващия свят. В „Оланда“ писателят не прекъсва драстично връзката с героите от предишните си творби. Те разговарят на наглед обикновени житейски теми с нескрита енергия и вяра, че другият ще ги чуе, разбере и ще им съчувства. Говорят с езика на любовта към живота. Имат свое мнение, своя житейска позиция и нерядко не се съобразяват с неоспорими истини. Така те по своеобразен начин изразяват човешката си същност, своя копнеж по свободомислие.

Прозата на Рафал Вояшински е далеч от еднозначността и лесната интерпретация, дори да сме изкушени да търсим в неговите текстове метафори, символи и подтекстови значения. Но тази книга е същевременно славослов на любовта. „Без теб никъде няма да стигна в живота… Толкова живот имам, колкото имам теб…“, споделя разказвачът в „Оланда“.

Ти ли си моята истина? Или аз съм твоята истина? Да служиш на истината понякога означава да служиш на по-силния, на по-способния, на този, който има аргументи, които не можем да опровергаем в сърцето и ума си, на този, който умее да смекчи страха от смъртта. Ние не знаем в какво участваме, затова така обожаваме думите „Бог“, „смисъл“, „истина“, „морал“, „надежда“, „пари“, „дом“. И все пак постоянно грешим. Всички поколения правят едни и същи грешки. И от тези грешки се гради нашият свят. Няма начин човек да не греши. Трябва да помним, моя златничка кокошчице, че Исус не е вдигнал къща, не е ходел в шест часа сутринта на работа, не е спестявал, не е заемал висока длъжност, не е имал обществено положение. Кой би желал такъв зет? Тогава какво правим ние? На кого подражаваме?


Изданието е публикувано с подкрепата на Програмата за преводи ©POLAND и Полския институт в София

This book has been published with the support of the ©POLAND Translation Program and the Polish Institute in Sofia


Рафал Вояшински (р. 1974 Лубранец) е полски прозаик, драматург и журналист, полонист, преподавател по литература. Автор е на книгите „Крадецът на риби“, „Удоволствието от живота“, „Хумус“, „Красотата на света“, „Старата“ (на бълг.: Ерго, С., 2014), „Оланда“ (на бълг.: Ерго, С., 2021). Плод на срещите му с популярния полски актьор Ян Новицки е фоторепортажната книга „Ян Новицки: Пътят към дома“. Пиесите му са поставяни в радиотеатъра на Полското радио и на театрални сцени. Удостоен е с литературните награди „Едвард Стахура“ (2000), „Оркан“ (2005), Zepter за дебют на годината (2005), фондация Grazella (2007) и др. Книгата „Ян Новицки: Пътят към дома“ е номинирана за наградата „Реймонт“, а новелата „Старата“ – за литературния приз на Варшава и наградата „Юзеф Мацкевич“. Член е на Съюза на полските писатели, завежда отдел „Проза“ на литературното списание Wyspa. Негови творби са преведени на редица европейски езици.

Щайнер или Какво правихме – Мартин Фарнер

„Щайнер или Какво правихме“ от Мартин Фарнер

Баща ми наистина беше футболист, а след това работеше на ведомствена жп линия, баба палеше лампите на железопътните стрелки на гарата в Лиса на Лабе, а мама работеше в очното отделение, където превързваше нищожните ми рани от катеренето по скалите… Но истинските хора и истинските събития са доизмислени, за да се впишат в книгата, а много от тях са напълно измислени, защото не исках да съставям дневник, спираше ме и уважението към личното пространство на близките ми. Основната причина обаче беше, че исках да разкажа историите на персонажи, които търсят в живота най-ценното – неговия по-дълбок и проникновен смисъл. С тази книга бих искал да изразя почитта си към всеки, който не е загърбил тези усилия.

М. Ф.


Все повече си мисля, че успях да премина през много от трудностите в живота, защото в тези прекрасни мигове, когато мама танцуваше с мен из стаята, тя успя да омагьоса завинаги в мен голямо спокойствие и вяра в това, че на света има много щастие.

Надявам се мама да ги е омагьосала така, както слънцето може да бъде омагьосано милиони години в капка кехлибар. Сега, когато самият аз приспивам своите деца и всяко от тях си почива върху едно от рамената ми, тихо е и тъмно и само звездите в мансардния прозорец над главата ми се местят, в очите ми често напират сълзи от щастие и се надявам, че те вдъхват това щастие с пълна гръд.

За да им бъде опора в тежките моменти. Когато разберат, че нито мама, нито който и да било друг не е изцяло добър. Когато с ужас разберат, че дори самите те не са изцяло добри, че във всеки от нас спорят за топката два противоположни отбора. Когато дойде време да тръгнат по света, да изминат множество пътища, за да могат най-накрая да намерят в сърцето си обратния път към дома.

Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Чешката република


Мартин ФарнерМартин Фарнер (1964, Яблонец на Ниса) следва драматургия в Театралния факултет на Академията по изящни изкуства в Прага. С Петър Улрих написват пиесата „Легенда“ за Градския театър в Бърно. На 30-годишна възраст със съпругата си Хелена отиват да живеят в отдалечената ферма Пустина, недалеч от Литомишъл, след това в Осиков, в планината Йесеники. Раждат се децата им Адам, Рихард и Алжбета. Няколко години Мартин Фарнер се прехранва с изработка на керамични изделия, а понастоящем отново се занимава с драматургия.

Пак Петър Улрих композира музиката към второто му театрално представление „Вълшебните пантофки“. Aвторът създава и редица текстове на песни, превежда пиеси. Първата му белетристична творба „Приказки за големи деца“ излиза през 1993 г. Първото издание на книгата „Щайнер или Какво правихме“ (Петров, Бърно, 2001) предизвиква значителни отзиви и множество положителни рецензии.

Влажна зона – Райна Маркова

„Влажна зона“ подхваща една маргинална у нас – но не и за световната литература – тема за телесното като метафора за всичко низше, маловажно и несъвършено пред лицето на суперорганизма на обществото. „Влажна зона“ задава няколко важни въпроса. Какво би се случило с човешкия индивид, който, дори успявайки да изгради около себе си „желязната клетка“ на удобството и здравия смисъл, продължава да бъде биологично същество и да се подчинява на закони, които не е създал? Божествени или природни са тези закони? Тъждествени ли са „божествено“ и „природно“? А какво, ако приемането на създадените от човека цивилизационни инструменти, без които обществата не могат да съществуват, се проявява у индивида като крайна разрушителност и (авто)агресия? Всеки разказ от тази серия изследва отделна страна на телесното по линията на неговите сблъсъци с бюрокрация, език, закони, санитарни, диетични, религиозни правила, норми и табута.


„Проза с перверзно-синтетичното обаяние на анимето и мангата… Освен че изследва гранични състояния на телесното, микродозирано в нюанси, проектът разгръща среда за отчетливо артикулиране на нови теми. Да, нови теми.“

Йово Панчев – куратор

„Несъмнено залязваме, без да съзнаваме какво следва, може би свят извън очертанията на човешкото съзнание и лице. Неодекадентско зониране на непознатото… Тревогата неотстъпчиво витае над новата проза на може би най-профетичната българска писателка Райна Маркова.“

Златомир Златанов – писател


Съдържание


Книгата се публикува с подкрепата на Национален фонд „Култура“ (НФК) по програмата „Творчески инициативи“


Райна МарковаРайна Маркова е автор на сборника с пънк-разкази „Пого“ (1999), на романите „Фани по опасните пътища на светлината“ (2001), експерименталния роман „*.LOG“ (2006) и „Безподобните“ (2011), аудиопиесите „Плутон“ (2008) и „Кусусан“ (2020) и публицистичната книга „Контрол“ (2019).

Сборникът „Влажна зона“ (2021) е завръщане на писателката към художествената литература след десетилетие, отдадено на публицистиката – колонката мрежа/паяжина в „Култура“.

Ужас – антология, съст. Иван Величков и Бранимир Събев

„Ужас“, антология

Клуб LAZARUS се завръща и си търси секундант. На теб, читателю, се пада честта да участваш в уникален литературен дуел. Осем двойки умели фехтовачи в писането на страшни истории ще кръстосат пера на полето на хоръра. Ще се осмелиш ли да застанеш редом с нас?

Да всееш хаос по бреговете на Дунав в един невъзможен „Косплей“?
Александър Драганов и Иван Димитров

Да се впуснеш във вендета за невинно пролята кръв със „Спомен за дъжд“?
Димитър Цолов и Милен Димитров

Да станеш „Колекционер на души“ по улиците на Детройт?
Донко Найденов и Денис Метев

Да опиташ „Праскови и малиново сладко“ от устните на две невинни създания?
Сибин Майналовски и Иван Величков

Да влезеш в „Кошмарна синхроничност“ с един млад адвокат?
Денис Метев и Делиян Маринов

Да възкресиш мита за падналия ангел в „Името на изкуството“?
Марин Трошанов и Анна Гюрова

Да потърсиш възмездие с човек „Белязан от съдбата“?
Даниел Иванов и Милен Колев

Да разделиш кърваво наследство в „Утробата на светлината“ с рок и мирис на изгорели газове?
Бранимир Събев и Симеон Трифонов

Отърси праха от доспехите. Напълни револверите. Провери остротата на рапирата.

Пътеводна сълза – Маргарит Жеков

Пътеводна сълза

В тази по-различна моя стихосбирка този път съжителстват всички нюанси на битието – любовни и еротични стихотворения, стихотворения за смъртта на майката, за смъртта на приятелствата, както и стихотворения за плагиаторите и епигоните, за двата края на обществената стълбица и за духовното призвание на човека. В книгата има както сонети за съкровената християнска надежда и утеха – опитностите с Истината в нейния най-благороден библейски смисъл, така и сонети, събрани под надслов „Балади за невъзвратимото“, съжителстващи с раздел от шаржове за държавници и хора на изкуството. Разделът от стихотворения в свободен стих за същественото и за кръговратите в човешката участ е последван и от заключителен раздел, включващ хайку. Надявам се, че благородният български читател ще погледне благосклонно на моите поетически творби и ще почерпи от тях утеха и умиротворяваща сърцето поука, въпреки че доблестната и всеобхватна изповедност в изкуството звучи на пръв поглед стъписващо.

Маргарит Жеков


Маргарит ЖековАко цезаровото сечение се признава за раждане, то Маргарит Жеков е роден на 28 юли 1963 г. в Хасково. По появата си на бял свят се родее и с други колеги писатели като Уинстън Чърчил. Завършва германистика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1989-а и богословие в Германия през 1992 г. Става носител на националната награда „Светлоструй“ за 1993 г. с книгата си „Разговор със собственото сърце“, която се присъжда на извънстолични автори. Липсата на връзки му помага още веднъж: стихосбирката му „Биографични метафори“ е първата книга, издадена чрез конкурс на Сдружението на българските писатели. Стиховете му са превеждани на немски, английски, френски, унгарски и румънски в литературни списания и антологии. Член е на Литературен кръг „Европа“ в Капфенберг, Австрия. Сам превежда от немски, английски, испански и шведски език. Женен, автор (засега) и на две дъщери. Живее и работи в София.

Опиум (ново издание) – Геза Чат (е-книга)

Опиум, от Геза Чат

Откъс

 

За книгата

Второто допълнено и преработено издание на „Опиум“ от унгарския писател Геза Чат (1887-1919) съдържа онези негови разкази, които са най-характерни за творчеството му, тук намират място и някои от литературните му експерименти. Съставителството и подредбата са плод на субективна преценка и не претендират за пълнота. Желанието ни беше да включим най-вече текстове с актуално и самобитно звучене, които имат място в световната литературна съкровищница. Инкриминираният „Дневник“ на автора следва пълния текст на оригинала с незначителни съкращения. Всички разкази се превеждат за първи път на български език с изключение на два от тях: „Майцеубийство“ и „Червенокосата Ести“, които за настоящото издание са претърпели нов превод.

В разказите на Геза Чат, белязани от стилистиката на натурализма и пропити от ярките багри на символизма, оживява свят на ненависти и тайни страсти, на чудовищни злодейства. В творчеството му се преплитат мистичните детски изживявания и визии, сексуалността и бруталността на човека, загадките на човешката душа и смъртоносните ѝ проявления.

Очевидни са приликите между Чат и американеца Едгар Алън По: трудна съдба, преждевременна смърт, повлияване от алкохол и опиати, сходен художествен изказ, брилянтно построение на структурата на разказа. Донякъде общата им съдба повлиява и върху тематиката и стиловите похвати на тяхното творчество, в което се третират вечните теми за живота и смъртта, за любовта и омразата.

Книгата е второ, допълнено и преработено издание на изданието от 2005 г. Електронното издание съдържа всички илюстрации от художничката Ася Колева-Стоянова и един допълнителен разказ: „Sonata Pathétique“.

Сборище на трубадури, Год. 12, Бр. 2 (е-списание)

Откъс

 

Съдържание на броя

Редакционно встъпление

The Horror

Стивън Кинг
Онзи автобус е от друг свят

Елена Павлова
Лисица в градска среда

The Scientifiction

Шанкар Гопалакришнан
Правилният начин да бъдеш тъжен

Дона Милкова
za_keiti

Ерик Симон
Таласа! Таласа!

Ерик Симон
Подаръкът

The Literary Salon

Далия Ал-Халил
Неизбежната самоотбрана на господин Гезамткунстверк

Зорница Гъркова
Стъкленицата

Александър Карапанчев
Пъстро като шебеке

Николай Петков
Хебефрения

The Serious Romantics Society

Джак Гилбърт
7 стихотворения

Владимир Сабоурин
Няма равна на теб

Бележки

Индекс на безплатната реклама в броя

Кварталът на погрешните избори – Марио Леви

Кварталът на погрешните избори, от Марио Леви

Откъс

 

За книгата

Тъмнина. Светлина. Пак тъмнина.
Най-тъмното е най-светло.
Никое въображение не е заблуда.
Никоя истина не е въображаема.
Никоя история не е първа или последна.
Идваме на този свят като изгнаници.
Без с години да забележим, че същинското огледало е в нас.
И аз започнах да забравям от деня на раждането си.
Разказах онова, което успях да си спомня.


В „Кварталът на погрешните избори“ Марио Леви ни представя историите на хора, направили „погрешен“ избор по своя житейски път и безропотно носещи кръста на съдбата си. Всяка глава е предшествана от въвеждащ в историята имагинерен епиграф. Ако читателят търси занимателно четиво, което да го откъсне от забързаното ежедневие, едва ли ще го намери в тази книга – това предупреждава и авторът в самото начало. Романът е калейдоскоп от житейски истории и представлява дълбок психологически и социален разрез на съвременното турско общество, залутано между изгубените морални ценности и опитите на съвременни историци да ги припомнят и насаждат. Отделните истории са свързани чрез спомените на разказвача – 20-годишен младеж, – а авторът се намесва само като външен наблюдател, който не може да се въздържи да не коментира или доукраси отделните епизоди. В това отношение романът е иновативен – пред нас уж се разстила една обикновена, съдбовна човешка история, но внезапно се отваря врата и историята поема в друга посока, следва неочакван край или начало… Паралелните реалности и ярките персонажи, както и структурата на сюжета донякъде напомнят за „Приказки от 1001 нощ“ или дори „Декамерон“…


Марио ЛевиМарио Леви (р. 1957, Истанбул) завършва гимназиално образование в колежа „Сен Мишел“ и следва френски език и литература в Истанбулския университет. Започва да пише през 70-те години, а първите му публикации датират от 1984 г. в периодични издания като „Джумхуриет“, „Аргос“, „Гергедан“. Първата му книга „Жак Брел – самотникът“ (1986) е романизирана биография на известния певец, базирана върху дипломната работа на Леви. През 1990 г. следва сборникът с разкази „Недостъпният град“, за който е удостоен с наградата за разказ „Халдун Танер“. На следващата година е издадена втората му книга с разкази „Мадам Флоридис може да не се завърне“. Година по-късно излиза първият му роман „Най-хубавата ни любовна история“. През 2000 г. печели наградата за роман „Юнус Нади“. „Кварталът на погрешните избори“ (2017) е седмият роман на Марио Леви, познат на българските читатели с „Къде бяхте, когато падна мрак“ и „Истанбул беше една приказка“.

Понастоящем авторът съчетава писателската си дейност с преподавателска работа във факултета „Връзки с обществеността“ на университета „Йедитепе“.