Покана за баща – Димана Иванова

„Покана за баща“ от Димана Иванова

В първата си стихосбирка „Покана за баща“ бохемистката Димана Иванова прави светкавичен артистичен воаяж по уличките на Стара Прага, Братислава, София и Варна, и незнайно кое ми хареса повече в сбирката ѝ: дали това, че пише искрено и от сърце, дали двуполовостта на нейната поетика или склонността ѝ да опоетизира баналното и да банализира приповдигнатото…

Мартин Христов

Тази безпардонна поезия те превзема като съскаща помпейска лава. Вече загубил се, предал се, учудено плуваш в непозната нежност – подземни езера. Тази силна поезия стопява света в два елемента…

Бети Файон

„Покана за баща“ единосъщно носи в себе си най-светлите лирически начала от родната традиция с еманципирания модернистичен поглед на интелектуално и духовно свободната личност. С всичко това книгата е обърната генетически към едни общоевропейски културни пространства, необременени от ограниченията и комплексите на регионалното!…

Пламен Пенев

Вдъхновените стихове на Димана Иванова ни повеждат на емоционална разходка през градове и времена. От вечните въпроси на интимни връзки до безкомпромисно разгледани социални теми, тези творби ни грабват и вълнуват дълбоко.

Катерина Стойкова

Между кориците на тази книга има всичко. Има лирика и епика. Меланхолия и хумор в едно. Еротика и изтънчен мазохизъм. Посвещения на момичета и момчета. Печал. И ерудиция – ту деликатно загатната, ту агресивна, – която ни напомня, че авторката притежава докторска степен.

Пламен Антов

В процепа на хоризонта – Палми Ранчев

Палми Ранчев осъществява едно изключително сугестивно упражнение по достоверност. Нещата са точно такива, каквито и са – без украсата на сладката спекула, без смазката и луфта на компромиса. Героят му е самотен сред другите, бих казал „драстично самотен“, но не търпи определение.

Марин Бодаков

 

Стихът му разчита преди всичко на вътрешния ритъм, внезапния обрат, острия рефлекс.

Иван Методиев

 

„…улицата на Ранчев е шумна и мръсна (да не кажем – мръснишка), персонажите по нея не са деца и гълъби, а скитници, курви, самотни старци, просякини…“

Пламен Дойнов

 

Особено ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни късове слово и действие на анонимни хора. И същевременно – не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява“. Той ги съхранява в комплект с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет.

Владимир Трендафилов

 

Отмъкнати моменти за поезия

Интервю с Палми Ранчев

 

Адамова ябълка – Ласло Блашкович

корица

Написах „Адамова ябълка“ лесно, като на шега. Сякаш бях поел въздух с пълни гърди, и когато изплувах на повърхността – вече всичко беше готово.

Може да се каже, че това е книга за бащите и синовете. За страшната любов. За ужаса на празнотата. За легалната употреба на лудостта. За деня, който ще отмине. За онзи миг, когато хората няма да има какво повече да си кажат един на друг.

В действителност „Адамова ябълка“ лесно би могла да бъде нонфикшън трилър. Ако посмъртната маска вече не е литературен жанр.

Цяло щастие е, че избрах да пиша само за живота. Нали?

– Ласло Блашкович

 

С подкрепата на ТРАДУКИ, европейска мрежа за литература

Моето опяване – Дулсе Мария Кардозо

Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата – сама жена. В главата на жената – целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук. Мисли, чувства, събития, врязали се в колективната памет, дребни случки, врязали се в нейната памет, сивият, често жесток делник, попарените надежди, премълчани семейни тайни, провалени съдби се нижат в гаснещото ѝ съзнание като на филм, в лабиринт от образи, асоциации, непрекъснато преплитане между минало и настояще. Това е книга за смъртта, всички видове смърт, не само физическата – смърт на времето, смърт на идеите, смърт на мечтите. Но това е и книга за живота, който може да бъде друг. „Нищо не прави така неотложен живота, както близостта на смъртта“.

Необичаен, оригинален, завладяващ роман. Роман? Едно-единствено изречение, проточило се на безброй страници, без главна буква в началото, без точка дори в края, в което запетаята придобива изключително значение – истински стилистичен подвиг, въплътяващ потока на съзнанието и идеята за вечността.

Даринка Кирчева

 

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз

 

Златно везмо – Ева Банки

корица

Пожъналият голям успех в Унгария роман на Ева Банки спада към онази вълна в световната литература, чийто най-известен представител е Умберто Еко. „Златно везмо“ е мистична детективска история, разиграваща се в Средновековието: в един манастир пристига възрастен и мъдър свещеник с висок ранг, за да разкрие обременяваща тайна. Паралелно с това романът предлага автентична панорама на средновековна Венеция, но обрисува и истинското лице на насилствено покръстената, по онова време все още в много отношения варварска Унгария. Ева Банки представя този далечен, и все пак криещ съвременни проблеми свят с научна ерудиция и прецизност, същевременно с усет за темпото, държейки читателя в напрежение до самия край. Многозначна мистерия, неразрешима несигурност и философска дълбочина съпътстват романовия свят, в който никой не се чувства комфортно. Може би тъкмо благодарение на това държим в ръце гладко четяща се, изпълнена с обрати и докрай интригуваща книга – оригиналния, взискателен и макар изследващ миналото, все пак сочещ към бъдещето роман на един значим писател.

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз

…малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ – Мария Василева

..малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ, корица

„имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни“, казаха ми веднъж. „който трупа знание, трупа тъга“, спомних си след това.

„Цялата книга носи един копнеж, едно желание за обичане. Книга-сърце.“ (читателско мнение от блога „Разпилени парченца“)

Има хора, които идват в живота ни с мисия. За кратко, много кратко, но достатъчно, за да ни предадат урока, да ни преобразят. После си тръгват. Точка. Остава само въпросът дали ние също не сме уроци за други, без да го осъзнаваме?

Пътуване на юг – Михал Айваз

Роман-лабиринт, който те тласва по наклонения улей на спиралата, устремява те с шеметна бързина и те оставя без дъх, докато не цопнеш в безвремието на приказния водовъртеж: QUAE MAGORUM IUNGES NOMINANTUR… Дали е истина, мит или измислица, ще каже читателят!

„Пътуване на юг“ е роман-калейдоскоп, построен като разказ в разказа. В основната сюжетна линия – разследване на две неразкрити убийства, се преплитат текстове, присъщи на различни литературни жанрове, дори цял един роман, чиито букви са от огъната тел. Демони и роботи участват в историите наред с хората, светещи червеи пишат на морското дъно загадъчен текст, на сцената се играе балет по идея на Кантовата „Критика на чистия разум“. Кабалата е сюжетна нишка в комикс, таоизмът – в научнофантастичен филм. Иронизират се трилъри и екшъни, идеите на ренесансов философ и пликче гумени бонбони са еднакво важен ключ за разгадаването на криминален случай и на собственото Аз. И във всички истории като главно действащо лице присъства Градът със своите улици, аромати, фасади и кафенета, с диханието си.

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз

Незримите прегради – Маргарит Жеков

„Незримите прегради“ от Маргарит Жеков

За Маргарит Жеков красотата е проблем, изпитание, повод за преоткриване на собствената душевност. Детската нежност и огорчението, просветлената болка и смирението, самоотричането и предаността към духовното са отличителните черти на неговия рано помъдрял лирически свят. Отдавна в поезията ни, така наситена с богоборчески жестове и волеви самоизтъквания, не са звучали горестни мисли за несъвършенството на човешката природа, не се е усещало тъй „самоотвержено“ смирение пред чудото на красотата.

Ученик на красотата, изповедният лирически „аз“ в поезията на Маргарит я „срича“ всеки път със свеж и обновен поглед.

…Но привлекателността на тази поезия идва от това, че… скептицизмът е и упование, трагизмът е и надежда. Чувствителността на един модерен Йов прави възможно тяхното едновременно съществуване и въздействие.

Проф. д-р Галин Тиханов

Съдба и коментари – Радослав Петкович

„Съдба и коментари“ (1993) е най-награждаваният роман в историята на сръбската литература и несъмнено един от най-важните на ХХ век, белязал своето време. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и за нейната (не)подвластност на историческите събития, в който участват трима герои – руският офицер от сръбски произход Павел Волков, изпратен в началото на ХІХ век на мисия в Триест, сръбският историк Павле Вукович, свидетел на събитията в Унгария от 1956 година, и историческата личност граф Джордже Бранкович ІІ (1645-1711).

В постмодерната структура на романа са преплетени фикционални образи, лирични описания, реални исторически свидетелства, цитати от различни художествени произведения и лични истории. Умението на Петкович като разказвач е това, което ги обединява в потока на историята, който обгръща героите както въздуха, пробужда сетивата за незримото и недоизказаното, за надхвърлящото реалните рамки и събития.

С подкрепата на литературна мрежа ТРАДУКИ

[reviews]

Деконструираната история на Радослав Петкович

[/reviews]

Светият демон – Петер Били

„Светият демон“ (2004 г.) е първата прозаична творба на 26-годишния словашки поет Петер Били. Въпреки това се издига до едно от най-успешните заглавия в съвременната словашка и европейска проза.

Важно място в романа заема еротичното начало, без излишно да се натрапва. Захвърлилият монашеското расо Педро е пасивен, играе ролята на девственик. Не търси жени, те го намират. Не ги избира, бива избиран от тях. Дири любовта, която сякаш отсъства, заменена от сексуалното. Наистина ли Бог и любовта отсъстват от съвремието? Нима романът на Петер Били е само невинна историйка спрямо истинската реалност?

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз и Комисия „СЛОЛИА“ – Словакия