Завръщане в „Зелената котка“ – Сибин Майналовски

Корица на фентъзи романа Завръщане в "Зелената котка"

Откъс

 

За книгата

 

Качествена проза, увлекателно разказани истории, забавни моменти, луди герои и свежи приключения – всичкото това написано от сърце и душа с безапелационно писателско майсторство. Несъмнено почеркът е на Сибин Майналовски, а тази класна литература в ръцете ви са разкази от кръчма „Зелената котка“.

Бранимир Събев

И великите магове обичат и обичат да мразят, падат си по хапването и падат под масата, а приключенията за тях са ежедневие и спасяването на светове – дребна работа. Но нищо не се е случило, ако за него не се разказва в „Зелената котка“. И аз там бях, бира пих и се веселих; приказката веч се носи надалеч…

Елена Павлова

Стилът на Майналовски не може да бъде сбъркан. Изпъква сред останалите като подала се от рохката пръст ръка насред смълчано гробище, готова да поведе читателя към необикновени преживявания.

Алекс Цонков – Lostov


Снимка на Сибин Майналовски

Сибин Майналовски е роден в Стара Загора в годината, когато Стивън Кинг изгрява с романа си „Кери“. Дебютът му в сп. „Върколак“ – разказът „Недовършено летене“ – е в годината, когато е основан Google. Носител е на наградите „Българска книга на годината“ и „Български автор на годината“ от Националния клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“, както и на безброй други от знайни и незнайни конкурси.
Най-известна сред феновете му е поредицата му за мистериозната кръчма „Зелената котка“, която съществува едновременно във всички епохи и светове и в която редовно на по чашка се събират великите магьосници Тери Сторн, Били Зеленчука и Джонатан Деветте Пръста, познати като Алкохолната Троица. Цикълът за „Зелената котка“ е вдъхновил редица творби на български писатели (сред които и откровени плагиати). Сега, осем години след издаването на последния сборник за любимата кръчма, на бял свят се появява чисто нова подборка от запленяващите истории, сглобени под формата на т.нар. „мозаечен роман“, които ще ви накарат да се смеете и да плачете, да тръпнете от страх и да въздъхвате с облекчение… и да си налеете още едно, преди да почнете следващата глава.

Презирам графоманите – Златко Ангелов

Корица на книгата с литературни есета Презирам графоманите от Златко Ангелов

Откъс

 

За книгата

 

Тази книга е много лична. Тя е за моите приятели писателки и писатели. На тях се изповядвам и очаквам да ми се доверят. С всички, чиито имена и книги са споменати тук, сме приятели. Защо съм избрал точно тях? Първо, защото с нещо са ме предизвикали да им се възхитя. И второ, защото литературата, която са създали, има стойност по-висока от злободневната или от тяхната лична оценка.
Тази книга е продължение на литературните есета, поместени в „Литература на края на света“ (Лексикон, 2017). Оттогава минаха три години, излязоха нови книги, сдобих се с нови приятелства. „Краят на света“ обаче остана там, където беше. В провинцията, която се самовеличае. В локалното, което се самоотрича. В местното, което се самоизяжда. В посредственото, което се самонаграждава. В мъжкарското, което се самонадува.
И все пак… Езикът, който ни обединява, не емигрира. Чрез неговите носители светът протяга ръка, строи мост за връзка. За спасение. В езика сме заедно – помежду си и със света. Когато спонтанно съставих съдържанието на тази книга, осъзнах с изненада, че в него без предварителен замисъл съм заложил идеята за връзката на българската проза със света. Чрез авторите, всички без един живели по света.


Златко Ангелов - писателЗлатко Ангелов (р. 1946, Варна) е лекар и магистър по медицинска социология. Преподава в Медицинската академия, работи като преводач, журналист и писател на медицински текстове. Напуска България през 1992 г. Живее в Канада в продължение на 7 години, прекарва 14 години в Айова, САЩ и 1 година в Сан Себастиян, понастоящем живее със съпругата си в Саутхамптън, Англия. Автор е на мемоарната книга Communism and the Remorse of an Innocent Victimizer (College Station – Texas A&M University Press, 2002), българско издание: „Комунизмът и угризенията на един по неволя виновник“ (Ангобой, С., 2002), както и на сборника с новели „Еротични спомени“ (Сиела, С., 2012), сборника с разкази „Любов на Boogie Street“ (Скалино, С., 2013) и есеистичната книга „Неизбежна проза“ (дигитално издание: Екстаз, Берлин, 2014). Петте есета, отпечатани в „Съвременник“ между 2007 и 2014, съставят корпуса на книгата „Моята Америка“ (Ерго, 2015). През 2017 издателство „Лексикон.бг“ публикува сборника с литературни есета „Литература на края на света“. След приключване на професионалната си кариера (септември 2013), през която е бил преподавател по анатомия, лекар, журналист и социолог, е изцяло отдаден на писателските си проекти. От 2011 до 2018 работи върху ръкописа на роман за живота на семейство през времето от 60-те години на миналия век до 20-те години на 21 век: „Хотелът на спомените“ излиза през 2020 (Знаци, 2020). От 2018 Златко води рубриката „Прочетено за вас“ в сайта за човешки права Маргиналия.бг, където публикува месечни отзиви за книги и автори.

Обувките на Масарик. Щастливата епоха – Владимир Мацура

Откъс

 

За книгата

 

Този том обединява книгите на Владимир Мацура „Обувките на Масарик и други семи(о)фейлетони“ (1993) и „Щастливата епоха. Символи, емблеми и митове 1948–1989“ (1992).
Сборникът „Обувките на Масарик и други семи(о)фейлетони“ предлага интригуващ поглед към чешката действителност от деветдесетте години на XX в. и връзките ѝ с културната традиция. В центъра на вниманието са националните символи, възрожденските и съвременните мистификации, но също и паметници с причудлива история или явления от масовата култура.
Семиотичните есета в „Щастливата епоха. Символи, емблеми и митове 1948–1989“ подлагат на задълбочен демитологизиращ анализ редица аспекти от културата на социалистическа Чехословакия, като същевременно подсказват, че зад присъщите за нея клишета и манипулативни знакови операции се крият механизми, които надхвърлят не само географските граници, но и рамките на конкретната политическа доктрина.

Изданието е подкрепено от Министерството на културата на Чешката република


Владимир Мацура - чешки литератор и критикВладимир Мацура (р. Острава, 1945–1999) е писател, литературен теоретик и историк, директор на Института за чешка литература в периода  Досега в превод на български е издаден том, включващ романа му „Гражданинът Монте Кристо“ и сборника с разкази „Игри различни“ (прев. Анжелина Пенчева, Панорама, С., 2000), както и романовата тетралогия „Грядущият“ (прев. Маргарита Симеонова, Стигмати/Бохемия клуб, С., 2010).1993–1999 г. Щастливо съчетавайки задълбочеността на учения с дръзкото въображение и финия усет към мистифициращите игри на свободния творец, той е автор на новаторски научни изследвания за ключови явления и процеси в чешката литература и култура от XIX–XX в., но също така на проза, есеистика и поетични преводи от естонски език.

Игри на реалност – Ирина Папазова

Откъс

 

За книгата

 

„Една неполитизирана и магическа книга за комунизма и посткомунизма през погледа на главната героиня, минаваща през житейските етапи на дете и тийнейджърка. Впечатления, случки, усещания, размисли се преплитат с философски теми като истина, свобода, мълчание. Куклата Барби, водата, хлорът са част от символите и циклите на едно откъсване от миналото. Порастването се е превърнало в приказка за вълнуващо пътуване и прекосяване на личната Берлинска стена. И като възможност за ново начало.“

Стефан Командарев

Нова българска проза – Ерго

Момиче от София пътува към Европа. В началото на деветдесетте, в зората на промените.

Часовете в автобуса разлистват страница по страница детството и юношеството му: любима кукла, топло море, студена майка, отсъстващ баща, първа целувка, голяма любов… Колко може да е преживял един човек на двадесет? И до колко разнопосочни размисли води всяка житейска случка?

Кои са скритите мотиви, които обуславят постъпките ни? Можем ли да им устоим?

Какво отказва да си спомни паметта?

Как ни белязва времето, в което живеем?

Въвлечена във въртележката на собственото си съзряване и в тази на променящата се действителност, героинята се старае да овладее игрите на реалност.

Градът на статуите – Анна Гюрова

Градът на статуите – Анна Гюрова

Откъс

 

За книгата

 

„Градът на статуите“ започва леко – с приказки и легенди, неусетно нагазва сред непокорните течения на заплетени мистерии и екзотични приключения, и докато се усетите, се озовавате в самото сърце на книгата – в дебрите на въздългите драматични и малко страшнички истории. Доминират жанровете магически реализъм и фентъзи, любимото средство за разказване на автора. Повечето герои се отличават с чудати характери и въображение, изпитват неудържимо привличане към необикновеното и така се озовават в какви ли не ситуации. Други, по-земни типажи, но орисани от външни или свръхестествени сили да страдат, са принудени да излязат от рамката на конвенционалното, за да се противопоставят на надвисналото над главите им проклятие. Темите са интересни и замислящи – многоцветни като живота, а гмурналият се в дълбоките води читател ще открие, ще разпознае себе си в търсещите пътя си персонажи.


Бе минало полунощ и градският часовник току-що бе замлъкнал след дванадесетия си удар, когато момичето усети непреодолимо притегляне, идващо от посока на морето. Стана и без да наметне връхна дреха върху мръсната и изпомачкана тъмновиолетова рокля, с която си бе легнала, излезе извън лагера. Босите ѝ стъпала не чувстваха студената пролетна влага. Разумът ѝ бе изпаднал в хипнотична летаргия и тялото ѝ безапелационно се подчиняваше на чуждата воля.

Алберт бе събуден от тревожния рев на тигрите. Нещо сериозно ги бе обезпокоило. Огледа се сънено и изведнъж мозъкът му регистрира липсата на Вероника. Скочи на крака и изтича да вземе картонените кутии.

Дано не ми се случи точно сега, дано…

* * *

Виждаш ли онази къща на хълма? С хубавия път до нея, по който човешки крак не е стъпвал от десетилетия. С добре поддържаната градина, пълна с пищно цъфтящи розови храсти. С яркозелените пейки под ароматните арки, които винаги изглеждат прясно боядисани, но не са приютявали жива душа от години. С чистото – сякаш току-що пометено – стълбище към входната врата. С полуотворените прозорци, по чиито стъкла няма да забележиш дори единствено мръсно петно или драскотина – да не говорим за пукнатина. С широките саксии на первазите, преливащи от свежите, подобни на фунийки чашки на кадифеночервени и тъмносини петунии. С ефирните бели пердета, зад които ти се струва, че се мярка сянката на неясен силует…


Анна ГюроваАнна Гюрова е родена през 1978 г. в София. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ и защитава докторантура по специалността физикохимия. Понастоящем работи като главен асистент и учен-изследовател. Личност с многостранни интереси, страстен читател и автор на книгата „Градът на скелетите“ (2017), както и участник в сборници като „451 градуса по Бредбъри“ (2015), „По крилете на гарвана“ (2016), „Детство“ (2016), „Вой“ (2017), „Зовът на Лъвкрафт“ (2018), „Лабиринт на любовта“ (2018), „Под знака на Фортуна“ (2018), „Ужас“ (2021) и др. Членува в два писателски клуба – „Фортуна“ и „Lazarus”. Нейни разкази са награждавани на редица литературни конкурси, шест от отличените истории намират място на страниците на „Градът на статуите“. Майка е на едно момче и едно сиво коте.

Бели петна – Венелина Петкова

Бели петна – Венелина Петкова

Една невероятна поетична книга, родена на кръстопътя на далекоизточното светоусещане и ежедневието на едно съвременно българско момиче! Пресечна точка, на която талантливото перо и четка с туш на Венелина Петкова раждат десетки хайку, калиграфии и хайбуни, правещи осезаеми границите на феноменалния свят, н о излизащи извън него, за да ни отведат в една свръхреалност, позната на Изток като Пустота …

Зорница Харизанова,
секретар на Български хайку съюз


Венелина Петкова умее с един щрих с четка или слово да събужда светове, да намира място на дрипите, откъснали се от живота й, „сред другите бързо прелитащи облаци“. В стиховете й ,„изтрили всички думи“, може да се чуе „звукът на разтопен сняг“ и да се видят „следи на птици в небето“.

Антоанета Николова
доц. д-р. по източна философия в ЮЗУ


Нейните рисунки с туш (сумие) и човечността й се сливат по великолепен начин. Радват и релаксират сетивата. Поплувайте в нейния свят от туш!

Сенсей Мичико Имаи,
майстор по японска калиграфия


По-лесно е да пишеш за другите, по-трудно – да пишеш за себе си, макар че тези други са твоето собствено огледало…

Книгата съдържа 50 авторски рисунки с туш и източна четка (суми-е), поезия и кратка проза – повлияна от източните форми хайку, хайбун и дзуйхитцу (стил, в който Сей Шонагон е писала своите „Записки под възглавката“), както и ръчно изписани заглавия с туш. В нея централно място заема моят литературен и духовен задочен разговор с Далечния Изток.

Венелина Петкова



Венелина ПетковаВенелина Николаева Петкова е родена през 1979 г. в гр. Варна. Живее в София. От 2014 е член на Българския хайку съюз. Пише кратка проза и поезия по вдъхновение и вътрешна необходимост. Изучава източните форми на изкуство, философия и естетика. Завършила магистратура „Изкуства и съвременност“ в СУ.

Византийският султан – Селчук Атун

Византийският султан, от Селчук Алтун

Откъс

 

За книгата

 

Според официалната история на Византия император Константин XI Палеолог загива в бой при крепостните стени на столицата си, докато се сражава с меч в ръка срещу османците. Някои историци обаче твърдят, че в последния момент се е спасил от турците, качвайки се на борда на последния отплавал генуезки кораб. След падането на Константинопол тялото на императора не е намерено. 555 години след завладяването на Истанбул трима загадъчни мъже се свързват с млад университетски преподавател, живеещ в Галата. Те са членове на тайна организация, чиято цел е да изпълни волята на последния византийски император, починал в Италия през 1475 г. Доказват на младия мъж, бонвиван и запален шахматист, че е последната издънка на рода на Палеолозите. Сега той е византийският император в заточение Константин XV. За да застане начело на тайната организация и да контролира несметните ѝ богатства, той трябва да изпълни последната клауза от завещанието на своя прародител, а за да узнае каква е тя, се налага да издържи изпит, състоящ се от шест задачи. Романът отдава почит към византийската цивилизация, посяла семената на модерния свят.

Улиците на Галата приличат на различни една от друга колоди карти. Да се гмурнеш в този лабиринт не е като да излезеш невредим от другия край. Тук всяка улица беше като стих, който не смеех да наизустя. Познавах монументалните сгради по въздишките им, а улиците, чийто декор бяха крепостните стени, целуваха всяка моя стъпка. Започвах пътешествието си във времето, милвайки почернелите стени на Palazzo Communale. Тръпнейки, наблюдавах как армия от мравки церемониално изпълзява изпод главния му вход. Банкерите Камондо, щедрите дарители на Лувъра, били и бившите собственици на нашата жилищна сграда. Заради зигзагообразните улици на квартала не можаха да унищожат запустелите, но величествени сгради; за мен всички те бяха благородници, облечени в смокинги и тоалети от тюл и коприна. Езанът, камбанният звън и крясъкът на чайките се отнасят с уважение към претенциите на квартала за тишина. Всеки път, когато видя безметежните, геометрично подредени градове в комиксите, ми се дощява да сляза следобеда по някоя улица на Галата.

 

Книгата излиза с финансовата подкрепа на
“Проект за поощряване на турската култура,
изкуство и литературни произведения за публикуване
на езици, различни от турския” (TEDA) към Министерството
на културата и туризма на Република Турция

TEDA


Selcuk Altun, Селчук АлтунСелчук Алтун (р. 1950, Шавшат-Артвин) е турски филантроп, библиофил, колекционер на книги и пенсиониран банков управител. Завършил е бизнес администрация в Университета „Боазичи“, където защитава докторска дисертация. Живее в Истанбул. Във финансовия сектор работи от 1974 г. Бил е президент на една от най-престижните турски банки „Япи Креди“ и учредител на най-голямата турска интернет компания Superonline. Преди да се оттегли в пенсия, за да се отдаде изцяло на писането, създава лична библиотека от 9000 тома. Превежда и печата произведенията на редица турски автори на английски език и се заема с промоцията им в Америка.

Автор е на осем романа, две новели и три книги с есета. „Песните, на които майка ми не ме научи никога“ и „Преди толкова много години“ са включени сред най-добрите четиридесет криминални романа от Международната асоциация на авторите на криминална литература. „Византийският султан“ става международен бестселър и е преведена на над двайсет езика.

Спи с мен – Снежана Ташева

Снежана Ташева – Спи с мен, еротичен роман

Откъс

 

За книгата

Ясена Юрукова е млада жена със скучен живот – творчески блокаж, еднообразна преподавателска кариера… Освен това спи с предишните си гаджета, към които не изпитва никакви чувства. Тя иска нещо ново и вълнуващо, но съдбата я изненадва, като ѝ поднася старите ѝ любови. Явор и Янчо са толкова различни, но и толкова подобни, зарязали я съответно преди единайсет и седем години. Сега обаче и двамата изведнъж ѝ обръщат внимание. Янчо е рус левент, ветеринарен лекар с влечение към бордовите игри, който често заеква. Явор пък е дребничък черноок научен работник, пристрастен към чашката. И с двамата я свързват ярки спомени, но тя трябва да избере един от тях. Любов, приятелство и вярност се преплитат в тази книга, за да заемат най-накрая отредените си места.

Впечатляващ съвременен роман, който предлага много повече, отколкото заглавието и началото му предполагат. Прям и директен, крие в себе си неочаквани изненади и е колкото за любовта, толкова и за израстването; за преодоляването на личните недостатъци и за компромисите, нужни във всяка връзка. За раните, които любовта нанася и които пак тя лекува. За смиряването на гордостта, за близостта и приятелството.

Елена Павлова

Еротичен роман, в който са преплетени много съдби. Героите са интересни, всеки със своята странност, а любовната история вдига много градуси по Келвин. Стилът е лек и увлекателен, а Ясена, Явор и Янчо бързо печелят симпатиите на читателя.

Донко Найденов


Снежана ТашеваСнежана Ташева е завършила магистратура по „Физика на ядрото и елементарните частици“ във Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавала е физика и английски език. Работи като преводач на свободна практика от английски и руски. Почитател на италианската култура, до този момент е посещавала Италия три пъти – живяла е в град Павия в Северна Италия, докато работи в INFN (Istituto Nazionale di Fisica Nucleare), Sezione di Pavia; след това е гостувала в Милано и в Порто Чезарео в Южна Италия.

Автор е на научнофантастични и фентъзи разкази. Книгата ѝ „Групата от Ада“ (2017) е един от 72-та романа, участвали в предаването „Ръкописът“ по БНТ1. Еротичният ѝ фантастичен разказ „Мъжът – начин на употреба“ е публикуван в списание „Тера фантастика“ и в немското Ein Neuer Stern zum Fest der Liebe под заглавието Der Mann. Eine Gebrauchsanweisung.

„Спи с мен“ е първият ѝ еротичен роман.

Розово слънце – Димана Иванова

Розово слънце, Димана Иванова

Откъс

 

За книгата

Основният сюжет в тази книга е търсенето на Любовта с главно Л. Любовта се скита през различни европейски градове. Тя живее и гори в София, Братислава, Прага, Берлин, Брюксел, Лондон и Букурещ. Тя прелита през различни езици, книги, истински и измислени истории. Тя бива въплътена в много и най-различни души и тела. Понякога бива изстудявана до точката на замръзване. Друг път бива нажежавана до точката на кипене. Но накрая бива намерена, за да ни се яви в пълния си блясък – светла и пречистена, като розово слънце. 

Иван Христов

Димана Иванова се отличава не толкова с техниката си на писане, колкото с тематичните територии, в които навлиза. Прави го с откритост, със закачлива еротика, с потресаваща липса на ирония, с хроникьорска добросъвестност към топонимите, с общителната доверчивост на невинния дух, изненадан от това, колко много би искал да разкаже за тялото си.

Кристин Димитрова


Полифонични гласове

Гласове на жени
отекват в душата ми.
Гласове на желанието –
диви реки.
Мъничко розово слънце грее
в утробата ми.
Вълните на гласа ти ме гъделичкат
отвътре,
сякаш зов от яйчниците.
Призовават ме за любов.
От дълбините на дълбинните дълбини.
Останалите гласове
са съпровождащи и полифонични.
Слънце сателит по време на луна,
свързано с розовото слънчице в мен.
Непозната нежна музика звучи –
серенада на испански езици.

 

С подкрепата на Столична община


Димана ИвановаДимана Иванова (р. 1979, Варна) завършва СУ „Св. Климент Охридски“ с две специалности – славянска филология с профил чешки език и литература и френска филология. Доктор по сравнително литературознание на Карловия университет в Прага. Два пъти е носител на наградата за млади чешки преводачи от конкурса „По стъпките на Григор Ленков“, организиран от Чешкия център в София, както и на награда на СПБ за най-добър превод от български на чужд език (2017). Автор е на три стихосбирки: „Покана за баща“ (2012), „Азбука на желанията“ (2016) и „Som ako morskà voda“ (Братислава, 2018). Нейни стихове са преведени и публикувани на тринадесет езика. Работила е като учител в Словакия и Англия и като координатор на проекти в Чешкия център в София. Член на Съюза на чешките журналисти и Съюза на преводачите в България. Носител на няколко международни поетични награди: от чешко-словашкия фестивал „По страните на Моравия 2018“, „Мелнишки Пегас“ (2018) от Чехия, „Името на розата“ (2018) от Полша и „Амавика“ (2019) от Южна Франция.

Матео остана без работа – Гонсало М. Тавареш

„Матео остана без работа“ е органично цяло от три части: 24 кратки разказа, всеки от които е свързан с предишния и със следващия, също като плочки от домино, чрез персонажите, подредени в азбучен ред. Във всеки разказ съдбата на главния герой се преплита по някакъв начин с тази на друг, второстепенен герой, който става главен в следващия разказ, и така постепенно се стига до буквата М – втората част с характер на кратък роман или новела, в която Матео е главното действащо лице. Третата част (послеслов) съдържа в кратка есеистична форма разсъжденията на автора, които дават ключ към философския смисъл на първите две части и засегнатите в тях теми: редът и безпорядъкът, логиката и абсурдът, лудостта и разумът, свободата и принудата.

Издава се с подкрепата на Главна дирекция на книгата, архивите и библиотеките и на „Камойш – Институт за сътрудничество и език“, Португалия


Гонсало М. ТаварешГонсало М. Тавареш (1970, Луанда, Ангола), философ по образование и преподавател по теория на науката в Лисабонския университет, е един от най-талантливите и оригинални съвременни португалски писатели. Негови произведения са преведени на повече от 30 езика и се представят в различни страни с театрални постановки, радиопиеси, късометражни филми, архитектурни проекти, научни изследвания. Носител е на множество национални, чуждестранни и международни награди. Името му често се споменава като бъдещия Нобелов лауреат за Португалия след Жозе Сарамаго. Самият Сарамаго казва на шега: „толкова млад човек няма право да пише тъй добре; иде ти да го напляскаш!“. Богатото му творчество обхваща романи, разкази, пиеси, поезия, есеистика. У нас са преведени „Пътуване до Индия“ (Колибри, С., 2016) и „Кварталът“ (Ерго, С., 2020).