Не казвай на майка си – Николай Фенерски

Сборникът с разкази на Николай Фенерски „Не казвай на майка си“ издава един непоклатим разказвач, който владее думите така, както грънчарят владее грънчарското си колело, както хвърлячът на ножове владее ножовете си, както тромпетистът владее тромпета си. Николай Фенерски може да опише пейзаж, случка, човек и душевно състояние с най-точните думи и нито една от думите да не кънти на кухо. Затова той може да си позволи да напише разказ за това как гледа ненаситно звездното нощно небе и този разказ да не прилича ни най-малко на сладникава лирична импресия, може да си позволи да напише разказ за един събирач на мъртви бебета, захвърлени на боклука, и този разказ да не прилича на глас от ада. Николай Фенерски може да си позволи това, защото освен владеенето на думите и богатия си житейски опит притежава и едно вече много трудно умение, най-трудното писателско умение – да вкарва емоцията си в текста. Именно ядреното гориво на емоцията превръща читателя от свидетел в съучастник на автора.

Деян Енев

 

Септември 1972 – Имре Оравец

„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл.
В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен живот. В отминали връзки, любови, късания, бракове, разочарования, надежди. И след седмици и месеци на безпомощност и скованост потеглих на душевни потери, подложих на разпит миналото, потърсих отговор на валидните защо и как на настоящето. Защото проумях, че стоварилото се на плещите ми, което би могло да се стовари на плещите на всеки от нас, не беше и никога не е случайно, някъде има обяснение за него…“

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз и Институт Балаши – Унгарски културен институт в София.

Ѝ – Йорданка Белева

Ѝ: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост. Не беше отдавна, когато младите стихотворения на Йорданка Белева очароваха с новост и жизненост. Промяната не е неочаквана, появиха се междувременно хубавите разкази на Дана, белязани от зрялост. Неочакваното за мене в Ѝ е другото име на зрелостта Ѝ: тъга. Тъга-тишина, която не е болка, но и не я лекува; тъмна южна широка река, където Ѝ може да се остави да бъде замайващо люляна, но и да плува. И срещу течението. Уверено.

Екатерина Йосифова

 

Езикът в стихотворенията на Йорданка Белева играе същностна роля, „говори“ едновременно в интимния регистър на шепота, в игровата територия на ироничните обрати и в деликатната пародия на съвременните обществено-политически изразявания.

Мирела Иванова

 

„Ако прочетете тази книга, ще откриете колко интересно може да бъде всичко, когато този, който го гледа, е талантлив като Йорданка“ – така Бойко Ламбовски препоръча първата ѝ книга с разкази, която Деян Енев определи като „кристален дебют“. Цитирайки, аз всъщност изразявам и собственото си отношение към Йорданка Белева и към втората ѝ поетична книга, за която Екатерина Йосифова вече се е произнесла по своя си неповторим начин. Дана и книгата „Ѝ“ си заслужават говоренето, но без да се самоцитирам, аз ще замълча, сваляйки шапка на двете дами.

Иван Цанев

 

Баркод – Кристина Тот

Първият сборник с разкази на Кристина Тот „Баркод“ включва петнадесет истории, повечето от които се случват в Унгария, а две – в чужбина. Разказвачът винаги е момиче, девойка или зряла жена, може би всеки път различна, може би една и съща. Разказва се за отношенията в семейството, за детството, училището, любовта, децата, изневярата. Всеки от разказите има подзаглавие, което съдържа думата „линия” – гранична линия, линия на живота, разломна линия… Съвкупно линиите от различните разкази изграждат кода на живота, който всеки от нас се опитва да разгадае от раждането до смъртта си. Баркодът пък е отличителният знак на вещите, идващи от Запада, символизира един друг свят, недостъпен за унгарците през 70-те и 80-те години на ХХ век. Авторката сътворява едновременно трагичен и комичен наративен свят на фона на късната Кадарова епоха и времето след политическите промени.

С „Баркод“ Кристина Тот предизвиква истински фурор в родината си. Книгата е преведена на испански, немски, фински, сръбски, чешки и други езици.

 

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз, Националния културен фонд – Унгария, и Институт Балаши – Унгарски културен институт в София

 

Против Сент Бьов и други есета – Марсел Пруст

Есе, етюд или роман, Против Сент Бьов е първообразът на По следите на изгубеното време, обединяващ фикционални и критически фрагменти, създадени от Марсел Пруст през 1908 и 1909 година. Уникално и едновременно глобално произведение, по думите на изследователите му, тези безсъници и откровения, ненамерили издател на автора си приживе, се появяват за първи път през 1954 г. под редакцията на Бернар дьо Фалоа, чийто предговор с любезното му съгласие публикуваме в настоящето издание. Подбраните текстове разкриват удивителния критически дар на Разказвача и отдавна се смятат за сигурен ориентир в художественото пространство на многотомния му роман, в основата на който лежи завършената му естетическа теория. Точна представа за нея дават именно страниците тук. Не по-малко удоволствие за читателя е да види как Марсел Пруст като същинска Шехеразада на модерната литература понякога разказва и за Новите дрехи на краля.

 

С подкрепата на Фондацията за култура „Алианц“, Мюнхен, и Фонда за централно- и източноевропейски проекти в областта на книгата, Амстердам.

Кафене „Бразилия“ – Таня Дюкерс

Дюкерс може да бъде иронична по много остроумен начин… книгата й е вид пламенна пледоария за своенравието, за различността – за така наречения индивид.

Зюддойче Цайтунг

 

Става дума за щастието и падението на отделния човек. Чрез всекидневните взаимоотношения, изненадващи обрати и крити в тайна натрапчиви идеи Дюкерс сътворява космос, който се захранва от интензивността на своето естество.

Мартин Амансхауер

 

Разказите на Дюкерс, коварни, хладнокръвни и забавни, понякога еротични, отразяват не само географските спирки в нейната биография, но и опита на цяло поколение, изживяващо своята история чрез свят от емоции.

Хановерше Алгемайне Цайтунг

 

Общото във всички истории е взаимното отчуждение. Сексът се случва без думи, интензивни са само мечтите, копнежите след големия екстаз. Човек би искал да се опознае по-добре и все пак остава загадка за себе си.

Ландсхутер Цайтунг

 

Таня Дюкерс остава една от най-важните фигури на берлинската сцена за спонтанни литературни надпревари.

Фокус

 

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз

 

Таня Дюкерс: При липса на докосване и допир

 

Развалината. История на комунизЪма – Ендре Кукорели

Докога живее с нас комунистическата диктатура? Какво да направим, ако не можем да я забравим? В книгата „Развалината. История на комунизЪма“ Ендре Кукорели говори за общата историческа съдба на Източна Европа и за живота си. Ироничен, вглъбен, наподобяващ дисекция разказ за това, което източноевропейците биха искали да забравят. Героят не изключва себе си от миналото, не твърди, че е бил само външен наблюдател на тоталитаризма, а с разтърсваща обективност препредава опита си от тоталитарната система. Кукорели пише тази книга от ’90-те години до днес, едновременно в саркастичен и в сериозен дух, преминавайки в света на комунизма от СССР до Източна Германия.

 

С подкрепата на фондация MASZRE (Унгария) и на Институт Балаши – Унгарския културен институт в София

 

Хит депо – Фарук Шехич

Хит депо; Под натиск; Транссараево; Апокалипсис от Recycle bin-a

„Хит депо“ е една от най-добрите стихосбирки, публикувани след войната в Босна. Това е книгата, която най-добре и най-бързо ще ви преведе през тази страна. Ще ви отрезви от всякакви заблуди, но и ще ви опияни със силата на поколението, прегазено от войната, чийто представител е Фарук Шехич. Това е книга, която неподражаемо илюстрира „живота на младите“, но и живота като такъв – тук и сега.

Истините на Шехич са жестоки, иронични, те хапят и бодат, но не страдат от помпозност и евтин маниеризъм, в тях диша истинска поезия, взривявана от емоции, метафори и лиризъм. Едновременно с това авторът упорства да бъде обективен наблюдател на случващото се, да говори и тъжно, и смешно за събитията, да е убийствено искрен във всеки един детайл, във всеки емоционален изблик, всеки спомен.

За мен литературата е брилянтен занаят, който предполага постоянен къртовски труд, най-вече прозата. Занимава ме начинът, по който се променям в процеса на писане, интересно ми е как точно моите литературни творби въздействат върху читателите, защото без тях всяко писане е лишено от истинско съществуване, казва Шехич.

 

С подкрепата на литературната мрежа ТРАДУКИ и Удруга КУРС

 

Небехранилище – Осип Манделщам

Томът с избрана лирика на Осип Манделщам „Небехранилище“ в поредица „Събеседници“ е луксозно двуезично издание, съдържащо представителен подбор от над 200 стихотворения на големия руски поет – един от най-ярките представители на руската лирика през XX век.

 

Под патронажа на Фондация „Михаил Прохоров“ и Програмата за подпомагане на преводите на руска литература ТРАНСКРИПТ

Енсо – Владислав Христов

Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост.

Силвия Чолева

Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.

Илко Димитров

Книгата „Eнсо“ е като стара къща, колкото и да се опразва и обезлюдява, в ъглите на стaите и по пердетата са застинали спомени, бравите на времето прещракват и се отварят дрешниците на миналото. Но всички подобни условности са само декор, върху който са отпечатани капризите на желанията и пробивите на удоволствията.

Камелия Спасова

Поезията понякога може да бъде и жестока. Дори когато говори за любов. Говори за любов, но стига до цветове и светове различни, сезони и места необичайни. Различното и необичайното обаче са същност на поезията; онова, което я издига отвъд. И когато заедно с поезията се издигнете отвъд, срещнете там Владислав Христов. И си поговорете за поезия…

Митко Новков