Трактат за радостта – Петър Марчев

Жанрът, в който пише (и в който е изключително добър) писателят Петър Марчев, бих нарекъл „гротесков историзъм“. Какво представлява този стил на повествуване? Това е фантасмагорична история на фона на реалната история, в която приключенията са толкова невероятни, че чак се приближават до истината. До историческата истина…
И още – „Трактат за Радостта“ е ярък представител на този очертаващ се като типично български жанр в световната литература, създаден с много жар, дарба и хъс за истински стойностно романово писане от автора Петър Марчев.

Митко Новков

Как би изглеждал барон Мюнхаузен, ако не се бе родил на 11 май 1720 година в Боденвердер, а 300 години по-късно във въображението на един български писател?
Ето как: усмихнат, белолик, русокос, синеок и кривоглед. Роден в иглу насред Аляска от майка ескимоска и баща афроамериканец. Обаче раждането му се превръща в тежко изпитание. Суровото обвинение в изневяра наранява жестоко майчиното сърце. Но именно тази семейна драма захранва с енергия действието на романа-пътешествие „Трактат за радостта“.

Какво свързва тъгата и радостта?

Какво е общото между сливовата и махмурлука?

Съществува ли Отвъден свят и наистина ли Хадес си е татуирал Metallica и Azis на бицепсите?

Отговорите на тези и много други въпроси се намират по страниците на „Трактат за радостта или Изумителното околосветско пътешествие на Радостин фон Мюнхаузен“ на Петър Марчев – един забавно и умело написан роман, ценен принос към модерната българска проза.

Стефан Кисьов

---

Книгата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4
„Произведения на пловдивски писатели
и важни за града издания“

За автора

---

Петър Марчев е белетрист, журналист, режисьор и дървен философ на свободна практика. Той е основател, почетен председател и единствен член на СБП-г (Съюз на българските писатели графомани). Според него графоманията е единственото почтено оправдание за порока на писането и последващото замърсяване на околното пространство с текстове, тъй като при нея става дума за терапия. Във всички останали случаи опитите за писане, за създаване на литературни произведения са смокинови листа, зле прикриващи древни човешки пороци като тщеславие, сребролюбие, морализаторство, а и похотливост, доколкото познаваме взаимоотношенията поет – муза…