Описание
Книгата с избрано „Токата в до мажор“ представя Антони Либера като автор на кратки литературни форми – новели, разкази, есета.
Високата езикова норма и богатият литературен фон в произведенията на Либера винаги са намигване към читателите с подготвен ум, с настроени на подходящата вълна сетива. Именно на тях сборникът предлага истински пир от животрептящи теми, ерудиция, препратки към творбите на известни писатели, както и солидна доза ирония и самоирония. Затова много страници от тази толкова сериозна като тематика книга будят искрен смях – поради деликатната, дистанцирана пародийност в представянето на героите. И как другояче да се реагира например на поведението на лишения от талант позьор, решил да посъбере малко джобни пари, като извади от дъното на швейцарското езеро монетите, които туристи от цял свят символично са хвърлили там?
Творбите, подбрани за настоящото издание от автора, разкриват емблематичните белези на цялото творчество на Антони Либера: богато съдържание, многозначни послания, сложна структура на словесния изказ, ерудирана игра с литературните конвенции.
През хубавите дни на късната пролет и ранната есен, когато прозорците на класните стаи и коридорите бяха отворени, звуците от инструментите, на които се упражняваха учениците, стигаха на стотина метра от училищната сграда. Това приличаше малко на настройването на оркестър преди концерт. Всеки инструмент провлачваше в самозабрава своята партия, без да се съобразява с другите и дори напук на тях, сякаш искаше да ги надвика. Понякога учениците свиреха някаква творба, но по-често само се упражняваха – гами, пасажи, фигури. Тук ридаеща цигулка, там тромпет и валдхорна, по-нататък фагот, на който пригласяха барабани или тимпани, а над цялата какофония се извисяваше перленият, накъсан глас на пианото. Въпреки че тази полифония не носеше радост за ушите, тя все пак будеше у слушателя, особено у вещия в музиката или свързания с музикалното училище, топли чувства и мисли, някаква странна смесица от мечта и надежда. Мечта за перфектност, надежда за признание. Понеже в монолозите на всеки от инструментите се улавяше амбиция и копнеж за съвършенство. Долавяше се очакване тази неуморна подготовка да даде плодове: кариера, блясък, слава.
Изданието е публикувано с подкрепата на Програмата за преводи ©POLAND и Полския институт в София
This book has been published with the support of the ©POLAND Translation Program and the Library of the Polish Institute in Sofia
Антони Либера (р. 1949, Варшава) е полски писател, литературен критик, режисьор, познавач на творчеството на Самюъл Бекет (превел го е почти целия, дори е написал книга със заглавие „Годо и неговата сянка“). Претворява също Уилям Шекспир („Макбет“, „Римски трагедии“), Оскар Уайлд, Софокъл („Антигона“, „Едип цар“), стихове на Фридрих Хьолдерлин и Константинос Кавафис („Итака“). С две думи – ренесансова личност. Не без основание е смятан за един от най-интелектуалните съвременни полски творци в областта на изящната словесност.
Автор е на разкази, повести, есета и романа „Мадам“ (1989), обект на непрестанен интерес в Полша и чужбина (за 21 години – 21 преводни издания на различни езици; българското е на ИК „Труд“ от 2020). Книгата е отличена с няколко литературни награди и попада в списъка на Полското радио и Института на книгата със 100-те най-добри полски заглавия на столетието след възстановяване на независимостта на Полша през 1918 г.
Отзиви
Все още няма отзиви.