Сизиф дали е бил щастлив? – Поли Муканова

Описание

Откъс

 

За книгата

Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни „Фрагменти“ Далчев казва, че „есето е смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът – само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена“. Но при самия Далчев, в неговите фрагменти, поезията съвсем не е изгубена. Също и фрагментите на Поли Муканова, събрани в книгата „Сизиф дали е бил щастлив?“, са обединени от нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни – от чиста кратка поезия като „Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на балкона“ или „Паркова алея, с която се надбягват – медитация на тревен килим. Дишане с щурците“ до абстрактно-философски афоризми като „Догматизмът е опиум за невярващите“ или „Най-краткото определение за цялост: фрагмент“, а също така и „записки“, или поетически проблясъци, от срещи с различни места и хора, от Охрид до Вашингтон, от големите мъртви до живите приятели.

„С тези фрагменти съм подпрял развалините си“ – гласи един от последните редове в знаменитата, сложна и енигматична поема на Т. С. Елиът „Пустата земя“. Книгата на живота ни се състои от фрагменти. Но поетическият глас може да ги съхрани и превърне в едно естетическо цяло.

Владимир Левчев

---

Изданието е осъществено с подкрепата на
Министерството на културата

---

Поли Муканова е родена в София. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистратура по творческо писане с проекта „Самоличност: фрагменти (2000–2005)“. Защитава докторска дисертация на тема „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ във Философския факултет на Софийския университет.

Пише поезия и кратка проза. Дебютира със стихосбирката „Мигове в кибритена кутийка“ (2009), а през 2012 г. излиза нейната прозаична книга „Амоr fati: фрагменти“. Поезията ѝ е превеждана на английски, немски, испански, италиански, албански, румънски, хърватски и македонски език. Участвала е в национални и международни поетични фестивали. Редактор е на рубриката за поезия в сайта „Сборище на трубадури“ от 2010 г. до момента.

Има публикации в Liternet, Litclub, e-Lit, Tetradkata.com, „Свободата“, „Свободно поетическо общество“, „Литературен вестник“, „Словото днес“, „Книжевно житие“ (Скопие) – 2008, 2014, 2019, 2021, „Поетска нок во Велестово“ (2013, 2014, 2015, 2018, 2019, 2020), „Филологически форум“, „Открита литература“, Public Republic на немски език, сборника Facecontrol (2005), алманаха „Ах, Мария“ (2009) и „Културна палитра“ (2012, 2014), сборника „Стъпки – поезия на учени и докторанти“ (2011, 2013, 2014, 2015, 2018, 2019), сп. „Море“, „Но поезия“, антологията Кenga e Detit (2010) на албански език, CRONICA на румънски, Carmina Balcanica и DIOGEN на английски език и др. Носителка на втора награда от Международния конкурс за поезия „Лирични гласове“ (2014). През 2015 г. ръкописът ѝ „Мидите имат две страни“ печели националния конкурс „Помощ за книгата“ към Министерството на културата.

В неин превод от македонски език излиза романът „Годишни времена“ на Юлияна Величковска (Ерго, 2017).

Преподавател по история на книгата и теория на четенето в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София.

От Поли Муканова:

• Мигове в кибритена кутийка. София: Алтера, 2009. 82 с. ISBN 978-954-9757-31-6
• Мигови во кибритна кутија. Препев Зоран Jакимоски. Охрид: Нац. и унив. библиотека „Григор Прличев“, 2009. 47 с. ISBN 978-9989-911-32-3
• Amor fati: фрагменти. Кюстендил: Зора, 2012. 52 с. ISBN 978-954-9971-61-3
• Мидите имат две страни. София: ИК „Огледало“, 2015. 54 с. ISBN 978-619-7261-03-5
• Школките имаат два дела. Препев и поговор Зоран Jакимоски. Скопиje: ПНВ публикации, 2016. 56 с. ISBN 978-608-4641-42-1
• История и теория на четенето. София: Акад. изд. „За буквите – О писменехь“, 2018. 203 с. ISBN 978-619-185-345-6
• Сизиф дали е бил щастлив?: кратка проза. София: Ерго, 2022. 100 с. ISBN 978-619-259-026-0