Очевидното – Владислав Христов

Описание

Откъс

Skip to PDF content

 

За книгата

---

Надежда Радулова

Има една особена наслада и същевременно мъдрост да наблюдаваш изплъзващото се, докато кадърът на фотоапарата остава празен. Войната продължава, всекидневните камерни апокалипсиси продължават. Светът ражда притчи със същата естественост, с която ражда погром. Тази книга говори за тези неща.

Яна Букова

Приветствам в новата книга на Владислав Христов „Очевидното“ не само чудесната поезия, но най-вече неговото настояване за споделяне на смисъла и значението на актуални социални явления и процеси. Това придава необичайна плътност на наситените с осезаеми цветове и звуци стихове. „Очевидното“ има по-високи цели, естетическата е изпълнена блестящо.

Илко Димитров

За автора

---

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност. Негова поезия е публикувана в литературни издания като „Granta“, „Cider Press Review“, „Drunken Boat“ и др. Носител е на отличия в националните конкурси: За кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), за Хайку на свободна тема (2010), Добромир Тонев (2015), Славейкова награда (2015), Международния конкурс за хайку – Cherry blossom (2011), голямата награда “Basho-an” (2020) на Музея Башо, Токио, първо място на конкуса „Аkita” ( 2021) Япония. Шест поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на Световната Хайку Асоциация и на „The Haiku Foundation“. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“, „Simply Haiku“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“ и др. През 2016 г. хайку на Владислав Христов влиза в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку”. Текстовете му са превеждани на 18 езика. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019), „Писма до Лазар“ (поезия, 2019), „Мопсът на Вазов“ (кратки прози, 2021), „Мед от оси“ (фейлетони, 2023), „Пойни птици“ (поезия, 2024).

Владислав Христов има шест самостоятелни фотоизложби и участия в десетки сборни изложби. Негови творби са отличавани на фотоконкурсите  „Музика в обектива” и 8-ми международен фотоконкурс България 2023. Фотограф е на фестивалите „Пловдив чете”, „Пловдив джаз фест” и фестивалът за документално кино „Златен ритон”.