Описание
Откъс
За книгата
Какъв ли щеше да бъде животът ни, ако събитията през ноември 1989 г. се бяха развили по съвсем различен начин? Каква щеше да е съдбата ни, ако бяхме останали зад Желязната завеса, отделяща ни от света и един от друг?
Този въпрос си задава Алена Морнщайнова и ни предлага своя тъжен, но убедителен отговор с романа „Ноември“. Драматична история на обикновено семейство, разделено от големите ноемврийски събития. Проследяваме живота на Мария Хайна, арестувана и осъдена на двадесет години затвор заради участието си в демонстрациите. Тя знае, че вероятно никога повече няма да види децата си пораснали, и само писмата я поддържат жива. И надеждата, че все пак един ден ще се съберат отново…
Успоредно се развива и историята на Магдалена, момиченце, отнето от родителите си и настанено в специален детски дом, където се градят ревностни строители на комунистическия строй. По-късно, вече млада жена, тя ръководи детско списание, покрай което съдбите на Мария и Магдалена се пресичат, но съвсем другояче, отколкото двете са си представяли и желали.
Мила моя Леничка,
така започвах писмата, които изпращах на моето момиченце от затвора. Написах общо двадесет и шест писма. Не знаех, че няма да стигнат до теб. Нямах представа, че са те отнели от родителите ми и са те дали в държавна институция.
Ти си успяла жена и аз се гордея с теб. Имаш свой живот, своя работа, свое бъдеще. Ще те разбера ако не държиш на майка си, която е прекарала толкова години зад решетките. Но тогава вярвах, че постъпвам правилно, всъщност така мисля и до днес.
Въпреки това, моля те, пиши ми или още по-добре – ела да се видим. Имам толкова много да ти разказвам. Въпреки че не сме били заедно, ти беше и завинаги ще бъдеш част от моя живот. Не ме прогонвай от себе си.
Обичам те и винаги ще те обичам много, много.
Твоя мама
This publication has been supported by the Ministry of Culture of the Czech Republic
Изданието се публикува с финансовата помощ на Министерството на културата на Чешката република
За автора

Алена Морнщайнова (р. 1963, Валашске Мезиржичи) е чешка писателка и преводачка. Завършва английски език и литература в Остравския университет, по-късно се занимава с преподавателска дейност и художествени преводи. Дебютира през 2013 г. с романа „Сляпата карта“ (номинация за Националната награда „Чешка книга“, 2014). През 2015 г. излиза романът „Хотелчето“, но най-голямо признание и високи оценки получава за „Хана“ (2018), първата творба от учредяването на „Чешка книга“, получила едновременно наградата на журито и тази на учащата се младеж. Следват романите „Тихи години“ (2019), „Ноември“ (2022), отличен отново с „Чешка книга“, и „Гора вкъщи“ (2023). Книгите ѝ излизат и в много европейски страни. В България до момента са преведени „Хана“ (прев. Добромир Григоров, Сонм, 2019) и „Тихи години“ (прев. Катерина Стоянова, Ерго, 2023).
Фотография Vojtěch Vlk.
Отзиви
Все още няма отзиви.