Ние – същите – Огняна Свилина

Описание

Откъс

 

За книгата

Корица

Художник Моли Чоканова
Дизайн Василена Георгиева

---

Напролет се уча от птиците
как се вият гнезда.
Напролет съм тъжна:
тъй скоро ми омръзват птиците
със простата наука за гнездата.

Изоставям ги.
Избирам ветровете.
Усещам свобода,
болезнена, магнитна свобода!
Погълната от святата магия,
планирам странни пътешествия,
планирам чудеса…

Но оставам жена.
И напролет,
отново захласната в птиците,
уча търпеливо
простата наука за гнездата.

---

„Ние – същите“ е промислен наслов, както е при другите книги на Огняна Свиленова/Свилина. „Дишат мигове“ (1971) е първата сбирка, предсъдържаща следващите: „Голямата обител“ (1990), „Богохраними“ (2014), „Послепис“(2015).

Дъщерята на Всемира и на родната тракийска земя ни въвежда в простата истина за живота: Както всичко във Всемира, така и човекът живее и диша с Дъх/Дихание – животворящ елемент, вдъхнат от Бога. Ключовите думи са имена – прожектори на вътрешно зрение и интуитивно умосъзерцание на отобразените същини от първовеществото и духовното начало на Материята и вложеното в тях  противополагане на Любов и Вражда: огън, въздух/ефир, вода, земя.

---

„В постоянството си да бъде изповедна споделеност, да бъде „разплакана душа от стихове и искреност“, Огняна Свилина продължава устойчиви традиции за разбираемост и яснота в голямата новобългарска поезия – независимо от възвърналия се култ към неразбираемостта в съвременната българска литература и култура.

Фанатично крайният модернизъм заключва смисъла в символи/енигми и ги превръща в почти неразгадаеми знаци, като захвърля декодиращия ключ – никой да не го намери. Отива се отвъд символическия реализъм, в безсъдържателната пустота.

Поезията на Огняна Свиленова/Свилина е естествена, природнобългарска по яснота и език. Ала в нея се надстроява талантливо целокупният изразителен и мисловен опит не само в духовната ни култура, но и в световната култура.“

проф. дфн Димитър Кенанов

---

Огняна Свиленова/Свилина (Огнянка Димитрова Каратепелиева-Шакева) е родена на 10.11.1942 г. в гр. Свиленград. Завършва с отличен успех средното си образование в гимназия „Д-р Петър Берон“; следва медицина в Пловдив. Лекар – психиатър по професия. От 1981 до 1984 г. пребивава в Куба, където се подготвя да превежда съвременна испаноезична поезия на Латинска Америка по издаваното в Хавана списание „Каса де лас Америкас“. Първите си стихотворения публикува в списание „Родна реч“, вестник „Студентска трибуна“, литературния алманах „Утро над Тракия“ и др. Първата ѝ стихосбирка е „Дишат мигове“ (С., Народна младеж, 1971). Член на Съюза на писателите лекари в България. След като се установява в Пловдив, Огняна Свиленова променя литературното си име на Огняна Свилина, което стои в нейните книги: „Голямата обител“ (Пловдив, Хр. Г. Данов, 1990); „Богохраними. Избрани стихове“ (Пловдив, Летера, 2014); „Послепис“, (Пловдив, Жанет-45, 2016); „Ние – същите“ (С., Ерго, 2021). Умира на 15 април 2015 г. в Пловдив.