Описание
Откъс
За книгата
„Марсов венец“ и „Децата на Уран“ съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 г., а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така нар. промени, настъпили у нас след 1989 г. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в тъканта на историята. Сред героите ще видим палитра от премиери, министри, царе, новобогаташи, наши и чужди агенти.
Христо Трендафилов
Романът възкресява имена и истини от недалечното минало, време на преразпределение на някогашната общодържавна собственост и съпътстващите го промени в морала и начина на живот на основни маси от хора, когато новите престрелки и убийства на известни фигури от близкото минало и техните подчинени бяха почти всекидневие. С умели диалози и ярки характеристики на героите, с трескавото им движение в атмосфера на постоянен съспенс, историята напомня екшън с обрати от истините, възходите и жалките пропадания на държавната власт, засягащи живота и на обикновените българи.
Палми Ранчев
…в системата съществуваше равновесие. Вярно, понякога избухваха схватки между силовите групировки, но те се състояха от млади, здрави момчета с мозъци на павиани, замаяни от парите и дрогата, които трудно можеш да удържиш, но които и не смееха да нарушат и оспорят висшата воля на началниците си. Мнозина загинаха, а малцината оцелели напуснаха страната. Когато се наложеше, генералите водеха преговори и изпълняваха ролята на мешере между скаралите се, разпределяха порциони и проценти от печалба. Често ситуацията излизаше от контрол, защото парите са лош съветник, но после, дори след поръчкови убийства, нещата се наместваха като пулове в кутия за табла, защото всеки знаеше, че не може да играе извън определени граници.
Проектът се финансира от Общински фонд „Култура“
след участие в конкурс
За автора
Станчо Пенчев (р. Шумен, 1962) завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи във вестници, няколко национални телевизии, Военна киностудия. Автор е на сценарии и режисьор на документални филми. Бил е организатор и директор продукция в документалното кино.
Автор е на 13 книги с разкази, фрагменти, приказки и на четири романа. Печели национална награда за разказ. Двете му научно-популярни книги „Голяма книга на българските владетели“ – 43 седмици в топ 10 по продажби на „Хеликон“ и 3 поредни години (2014, 2015 и 2016) в годишната класация на „Хеликон”, както и в 10-годишната класация, и „Голяма книга на великите личности на България“ – 13 седмици в топ 10 на „Хеликон“ се радват на голям успех сред читателската аудитория. Негови творби са публикувани в изданията „Съвременник“, „Пламък“, „Стандарт“, „Сега“, „Монитор“, „Демокрация“. Превеждан е на немски, френски, английски, чешки и унгарски език.
Последните му книги „Триада” (2013) – разкази и притчи, и „Късна жена” (2014) роман са номинирани в две последователни години за годишната награда на Портал „Култура“ и фондация „Комунитас“. През 2020 г. е номиниран за националната литературна награда „Йордан Йовков“. Член на българския ПЕН център.
Отзиви
Все още няма отзиви.