Едип по пътя – Анри Бошо

Ерудираният читател познава мита за изпадналия в немилост цар Едип, който си избожда очите, след като научава, че поради незнание е убил баща си, цар Лай, и се е оженил за майка си, царица Йокаста. Когато с ужас открива истината, Едип решава да напусне Тива, последван от дъщеря си Антигона, която споделя неговото скиталчество.
В „Едип по пътя“, един изключително поетичен роман, определен от критиката като шедьовър и преведен на множество езици, Анри Бошо ни разказва липсващата глава от историята на Едип, нареждайки се до мислители като Софокъл, Фройд и Кокто, увековечили този основополагащ мит. Новаторството на Бошо се изразява в избора на жанра – приключенски роман, инициационен роман и дори road movie, чиято фабула е ситуирана в Античността. Тук Едип вече не е вдъхновителят на цяла една наука, психоанализата, а самият той е подложен на психоанализа напряко на своето вътрешно пътешествие. В него той се сблъсква с мрака, който носи в себе си, докато стигне до себепознанието с помощта на скитането и на изкуството. „Едип по пътя“ е именно разказът за този процес на себеоткриване, проникновена притча за самотния човек и неговата съдба.

Книгата излиза с подкрепата на Федерация Валония-Брюксел
Avec le soutien de la Fédération Wallonie‐Bruxelles

За автора

Анри Бошо (1913, Мехелен – 2012, Лувесиен) е белгийски писател, поет и психоаналитик, прекарал по-голямата част от живота си в Париж, където е имал приятелски отношения с Камю и Жид, а по-късно и с Лакан и Дерида. Дебютира през 1958 година с поезия. Известен е най-вече с трилогията си, основана на митове от античността: „Едип по пътя“ (1990), „Диотима и лъвовете“ (1991), „Антигона“ (1997). В творчеството му се преплитат възхищението от античната култура, познанията в областта на психоанализата, въодушевлението от източните философски учения и християнската мистика. Член на Белгийската кралска академия за френски език и литература от 1990 година до смъртта си.